Право на отказ за изпълнение на възложената работа

Работникът или служителят има право да откаже да изпълнение на възложена работа. Това се допуска в няколко изрично предвидени в Кодекса на труда хипотези.

Незаконосъобразно възлагане на извънреден труд

Полагането на извънреден труд е допустимо по изключение. Случаите, в които по изключение може да се възлага извънреден труд са свързани с необходимост от осигуряване на срочност при изпълнение на работа (довършване на започната работа, извършване на усилена сезонна работа) или задоволяване на по-висши интереси (работа във връзка с отбраната на страната; при бедствия; неотложи работи по възстановяване на водоснабдяване, електроснабдяване, отопление, канализация, транспорт и съобщителни връзки, оказване на медицинска помощ). Те са посочени в чл. 144 КТ.

Лицата, на които не може да се възлага извънреден труд са изрично посочени в чл. 147 КТ. Адресат на забраната е работодателят, а в някои случаи и работникът или служителят (непълнолетни, бременни, работници и служители с намалено работно време).

Продължителността на допустимия извънреден труд е ограничена (в рамките на два последователни дни, през една календарна седмица, за календарен месец и за година – чл. 146 КТ).

Задължително за изпълнение е само това разпореждане за полагане на извънреден труд, което е законосъобразно. В противен случай работникът или служителят може да откаже изпълнението му (чл. 148 КТ). Преценката за законосъобразност се прави от работника или служителя при получаване на разпореждането.

Отказът за полагане на извънреден труд трябва да е мотивиран – да се посочи конкретна причина, която според работника или служителя прави разпореждането незаконосъобразно.

Редът за упражняване на правото на отказ е установен в Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Отказът трябва да бъде в писмена форма, да се направи преди началото на периода, за който е разпореден извънреден труд и да бъде регистриран. Регистрирането се извършва от лицето, чието разпореждане се оспорва, съответно длъжностно лице в предприятието.

По нормативен ред е установена оборима презумпция за законосъобразност на отказа. Оборването й е възможно в случай, че работодателят желае да упражни дисциплинарната си власт и да накаже работника или служителя с дисциплинарно наказание. Оборването може да стане в рамките на дисциплинарно производство (за налагане на наказание за неизпълнение на разпореждане) или съдебно производство (при трудов спор).

Определяне на работата като вредна за здравето или като представляваща съществен риск за здравето на жената (при бременност, напреднал стадий на лечение ин витро,кърмене) или за детето.

Определянето на работата като вредна за здравето става от здравните органи, а като представляваща съществен риск – от работодателя с участието на службата по трудова медицина и органите по здравословни и безопасни условия на труд в предприятието след оценка на риска.

Преценката за наличие на основание за отказ се извършва от работничката или служителката.

В закона не са предвидени форма и специален ред за упражняване на правото на отказ.

Сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето на работника или служителя

Работникът или служителят има право да откаже изпълнението на възложената работа, когато с това се създава сериозна и непосредствена опасност за неговия живот или здраве. Това негово право е уредено в чл. 283 КТ и чл. 22 ЗЗБУТ.

Предпоставка за упражняване на правото на работника или служителя по чл. 283 КТ е наличието на сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му. Това се преценява във всеки конкретен случай в зависимост от конкретната трудова функция, изпълнявана при конкретни условия на труда. Опасността е определена с нейния характер и съдържание.

1. По своя характер опасността като предпоставка за отказ да се изпълни възложената работа е сериозна и непосредствена. Тя е сериозна, когато настъпването й е с висока степен на вероятност и може да има тежки неблагоприятни последици. Тя е непосредствена, когато може да настъпи в близко време и настъпването й би се дължало само на нарушение на изискване относно здравословните и безопасни условия на труд, а не и на други съпричиняващи фактори.

2. По своето съдържание опасността е свързана с живота или здравето на работника или служителя.

Първоначалната преценка на опасността се прави от работника или служителя. Възможните форми на реакция срещу нея са две:

1.  Отказ за изпълнение на възложената работа. Това е хипотезата, когато опасността е първоначална, т. е. тя възниква със самото възлагане на работата.
2.  Преустановяване на изпълнението на работата. Това е хипотеза, когато опасността възниква впоследствие, след като изпълнението на работата е започнало при нормални условия на труд.

Упражняването на правото по чл. 283 КТ означава:

1. Фактическо незапочване или преустановяване на работата.
2.  Уведомяване на прекия ръководител. Уведомяването не е искане на разрешение да не се започне или да се спре започнатата работа. То е само довеждане до знанието на прекия ръководител наличието на опасността и манифестация на волята на работника да упражни правото си по чл. 283 КТ. Адресат на уведомяването е прекият ръководител (бригадир, началник на цех и т. н.).

Продължаване на работата се допуска само при кумулативното наличие на две условия:

1. Отстраняване на опасността. Това е задължение на работодателя.
2.  Нареждане за продължаване на работата. То може да се даде от работодателя или прекия ръководител.

Правомерен отказ на работника или служителя да изпълнява възложената работа

Както беше посочено в предходната тема, работникът или служителят има право да откаже изпълнението на работата си, когато:

1. Възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му (чл. 283 КТ).

2. Работодателят измени мястото и/или характера на работата му извън допустимите по КТ (чл. 120 КТ) случаи. Ако работодателят не го допуска до работата, за която е създадено трудовото правоотношение, работникът или служителят претърпява вреди – губи трудовото си възнаграждение, защото не полага труд по трудовото си правоотношение.

В посочените хипотези вредата, претърпявана от работника или служителя, се компенсира чрез обезщетението, което работодателят му дължи по чл. 219 КТ. Неговият размер се определя от брутното трудово възнаграждение за периода, през който работникът или служителят не изпълнява работата си поради отказа при условията по чл. 120 или чл. 283 КТ.