Почивки при 12-часови смени

 

Тук споделяме няколко въпроса и отговора на тях от представители на Министерство на труда и социалната политика в рубриката „Въпроси и отговори“ в официалния сайт на министерството.

Въпрос: При установени 12-часови смени, какви почивки се полагат в рамките на работното време и има ли изисквания да не се напуска сградата на предприятието/например да се отива на обяд в заведение в града?

Отговор:

В чл. 151, ал. 1 от КТ е предвидено, че работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Времето за хранене, не се включва в работното време.

В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В тези случаи времето за хранене се включва в работното време и работодателят не е задължен да предоставя почивка за хранене, т.е. работникът или служителят се хранят на работното си място.

Съгласно чл. 4а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските с Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието се определят редът за редуването на смените, почивките по време на работа, времето за хранене на работниците и служителите в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието.

Въпрос: При сумирано изчисляване на работното време,12 часови смесени смени трябва ли да има почивка за хранене и отдих?Ако е необходима такава почивка,колко минути трябва да е и работните смени ще се изчисляват на 12 или на 11 часа?

Отговор:

Разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от КТ предвижда, че работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути.

Тези почивки не се включват в работното време (чл. 151, ал. 2). В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато времето за хранене се включва в работното време и работодателят не е задължен да предоставя почивка за хранене, т.е. работникът или служителят се храни на работното си място.

Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа предвижда въвеждането на регламентирани почивки за отдих и възстановяване по време на работа, когато продължителността на работния ден (работната смяна) превишава 6 часа (чл.9, т. 2). 

При работа на смени през вечерните и нощните смени се въвеждат допълнителни почивки, като броят и продължителността им се определят от характера на работата и условията на труд. В случаите на удължени 12-часови работни смени се въвеждат минимум две регламентирани почивки по време на работа, по 30 минути всяка, в първата и втората половина на работната смяна (т.15 от Приложение към чл. 8 от Наредбата).

Всеки работодател следва да издаде правилник за вътрешния трудов ред в предприятието, който конкретизира правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност (чл. 181 КТ).

Следователно с правилника за вътрешния трудов ред и при спазване на предвидените в закона изисквания могат да се определят редът за редуването на смените, почивките по време на работа, времето за хранене на работниците и служителите, както и други въпроси, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в предприятието.

Въпрос: При работа на 12-часови смени са предвидени 2 физиологични почивки от по 30 мин. и 1 почивка за хранене 30 мин. Почивката за хранене влиза ли в работното време, ако служителят е свободен да яде навън, но има изискване така да се комбинират всички, че остане поне 1 в офиса? Ако тя не е част от работното време, при заплащане на час за колко часа се дължи възнаграждение?

Отговор:

Обичайната организационна форма на работното време е прекъсването му с една или няколко почивки, съгласно чл. 151, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).

В този случай почивката не се включва в работното време. В производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време (чл. 151, ал. 3 от КТ).

При тази хипотеза времето за хранене се включва в работното време. От запитването може да се направи заключение, че в предприятието се работи непрекъснато, поради което сме на мнение, че почивката за хранене на работниците и служителите следва да е част от работното време.НС

Въпрос: При 12-часови смени на работа и сумарно изчисляване на работното време, почивката част от работното време ли е или не?

Отговор:

Съгласно чл. 151, ал.1 и 2 от КТ работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки. Работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малко от 30 минути. Почивките не се включват в работното време.

Почивките, тяхната продължителност и разпределението им в работния ден следва да се определят с правилника за вътрешния трудов ред.

Според чл. 151, ал. 3 от КТ в производства с непрекъсваем процес на работа и в предприятия, в които се работи непрекъснато, работодателят осигурява на работника или служителя време за хранене през работното време. В този случай работниците и служителите не ползват почивка по смисъла на ал. 1, а им се осигурява време за хранене, което е в рамките на работното им време. МВ/

Работа при сумирано изчисляване на работното време и извънреден труд при напускащи служители

Писмо № 26-00-403 от 08.04.2021 г. на МТСП

Член 142, ал. 2 и 3 КТ, чл. 262, ал. 1, т. 4 и чл. 267, ал. 1 КТ; чл. 9г и чл. 9в, ал. 2 НРВПО

Кодексът на труда и Наредбата за работното време, почивките и отпуските поставят изисквания към продължителността на работното време и изготвянето на поименните графици при сумирано изчисляване на работното време. 

Конкретните изчисления на трудовите възнаграждения трябва да се извършат от работодателя съобразно предвиденото в нормативната уредба и договореното в индивидуалните и колективните трудови договори.

Разпоредбите на чл. 142, ал. 2 и 3 КТ предоставят право на работодателя да установи сумирано изчисляване на работното време с продължителност от 1 до 4 месеца. 

Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитането му, при която е необходимо нормата на продължителност на работното време да се спазва за периода, определен от работодателя.

При установено сумирано изчисляване на работното време се определя норма за продължителност на работното време за периода. 

Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.

В чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) е регламентирано изискването едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време работодателят да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода.

Поради това при въведено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане по-дълъг от 1 месец е възможно в графика през определен месец да бъдат планирани работни смени, така че общата продължителност на работните часове да надвишава броя на работните часове за работните дни по календар, но часовете в повече следва да се компенсират до края на отчетния период.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ с трудовия договор се определят основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане.

Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. 

В разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ изрично е предвидено, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Според чл. 247, ал. 1 КТ размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното. 

В чл. 16, ал. 1 НСОРЗ е прието, че месечната основна работна заплата се изчислява в съответствие с прилаганите системи за заплащане и уговореното в индивидуалния трудов договор. От описаната фактическа обстановка правим заключението, че размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата. 

Поради това считаме, че при установено сумирано изчисляване на работното време в брутното трудово възнаграждение за всеки един от месеците в периода трябва да се включва основната работна заплата, определена в трудовия договор, или съответната част от нея, ако трудовият договор на работника или служителя е прекратен преди изтичане на съответния месец, съобразно работните дни до датата на прекратяването. 

С оглед на обстоятелството, че за периода на сумирано изчисляване на работното време се определя норма за целия период, преценката относно това дали работникът или служителя е осъществил трудовата си дейност в пълен обем се извършва към края на периода или към момента на прекратяване на трудовото правоотношение.

Обръщаме внимание, че при въведено сумирано изчисляване на работното време, само когато отработените часове от работника или служителя в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от нормата часове, те следва се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда (чл. 9г НРВПО). 

Съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ при сумирано изчисляване на работното време положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко 50 на сто, като заплащането се извършва в края на периода на сумираното изчисляване. 

Увеличеното възнаграждение за положен извънреден труд от работниците и служителите следва да се начисли във ведомостите за заплати в последния месец на периода на сумираното изчисляване на работното време.

Когато трудовото правоотношение на работник или служител е прекратено преди изтичането на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и отработените от него часове по графика са по-малко от часовете, определени по реда на чл. 9б, за периода до датата на прекратяването се счита, че работникът или служителят е в престой не по своя вина, с изключение на случаите на виновно неявяване на работника или служителя на работа (чл. 9в, ал. 2 НРВПО). 

Съгласно чл. 267, ал. 1 КТ за времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното трудово възнаграждение, което се включва при изчисляване на брутната работна заплата в последния месец на периода на сумираното изчисляване на работното време.

Ако и при двата примера, посочени в запитването, работникът или служителят е отработил нормата за продължителност на работното време за установения период на сумираното изчисляване, трябва да му се начисли брутно трудово възнаграждение за всеки един от месеците от периода, съобразно посочените по-горе правила на изчисляването му, включително за месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, когато в него има работни дни по календар.

Когато трудовото правоотношение е прекратено преди изтичане на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, и към датата на прекратяването отработените часове от работника или служителя са повече от нормата часове за периода, те се отчитат за извънреден труд пред инспекцията по труда. Всеки час положен извънреден труд се заплаща съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.