Отговорност при съпричиняване на вреда от двама или повече работници

 

Чл. 208. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато вредата е причинена от няколко работници или служители, те отговарят:

1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) в случаите на ограничена отговорност – съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено – пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение. Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;

2. в случаите на пълна отговорност – солидарно.

Когато се съпричинява вреда от двама или повече работници и служители, в условията на ограничена имуществена отговорност, тя винаги е разделена, съобразно чл. 208, т. 1 КТ.

Разпоредбата гласи, че те отговарят съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено – пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение. Но сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата.

Това означава, че ако вредата е в размер на 600 лв. и е причинена от трима работници, които получават трудови възнаграждения от по 1200 лв., и не може да бъде установено участието на всеки в съпричиняването на вредата, то за всеки от тях отговорността ще е пропорционално на уговореното им месечно трудово възнаграждение, но общият размер, удържан от тримата, ще е 600 лв., а не по 600 лв. от всеки от тях.

При солидарната отговорност работодателят – кредитор, може да търси цялото задължение от всеки от съпричинителите. Платилият дълга има регрес спрямо другите съизвършители, но в процеса срещу него не разполага с възражение, че и други лица са отговорни за настъпване на вредата.

Елементите на състава са същите като при търсене на ограничена и пълна имуществена отговорност от едно лице. Всеки от тях следва да бъде установен и доказан по реда, посочен във въпросите, коментиращи реализиране на ограничена и пълна имуществена отговорност.