Кога при уволнение изисква предварително разрешение от Инспекция по труда

Разпоредбата на чл. 333 КТ установява предварителната закрила при уволнение.

Закрилата се прилага само при прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от сключен трудов договор или от конкурс. Изрично в чл. 339а КТ е предвидено, че тя не се прилага при прекратяване на трудово правоотношение, възникнало от избор.

При прекратяване на трудовите договори за допълнителен труд по чл. 110, 111 и чл. 114 КТ и на трудовия договор с условие за стажуване на основание чл. 334 КТ (от работодателя с предизвестие от 15 дни) закрилата не се прилага.

Закрилата се прилага само по отношение на определени категории работници и служители.

Закрилата се прилага само при уволнение, т. е. при прекратяване на трудовия договор от работодателя, и то на изрично посочени основания за уволнение.

Закрилата по чл. 333 КТ се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.

В някои хипотези тя се изразява в задължението на работодателя да поиска и получи предварително разрешение от определен държавен орган (инспекцията по труда), за да може да извърши уволнението.

Ако въпреки липсата на разрешение от инспекцията по труда работодателят връчи заповедта и работникът или служителят я обжалва, съдът ще отмени заповедта за уволнение като незаконна, без да разглежда спора по същество.

1. Основания за прекратяване на трудовия договор, при които се прилага закрилата

Закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ се прилага в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

Закрилата се прилага само при прекратяване на трудов договор на някое от следните основания:

1. закриване на част от предприятието;
2. съкращаване на щата;
3. намаляване на обема на работа;
4. липса на качества за ефективно изпълнение на работата;
5. промяна на изискванията за изпълнение на длъжността;
6. дисциплинарно уволнение.

При прекратяване на трудов договор на основания, различни от горепосочените, закрилата не се прилага.

2. Категории работници и служители, спрямо които се прилага закрилата

Закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ се прилага спрямо определени категории работници или служители, а именно:

1. работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст (не се отнася за бременни работнички и служителки и за такива, които ползват отпуск за бременност и раждане по чл. 163 КТ);

2. трудоустроен работник или служител (има издадено предписание за трудоустрояване от компетентен здравен орган съгласно чл. 317 КТ, като няма значение дали то е изпълнено или не, дали е срочно или безсрочно);

3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда (в наредбата са определени следните болести: исхемична болест на сърцето, активна форма на туберкулоза, онкологично заболяване, психично заболяване, диабет, професионално заболяване);

4. работник или служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск (няма значение какъв е видът на отпуска: платен или неплатен, разрешен от работодателя или от здравните органи);

5. работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а КТ, за времето, докато има това качество (работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ са избрани на общо събрание и представляват пред работодателя общите интереси на всички работници и служители; избраните по реда на чл. 7а КТ са представители на работниците и служителите за осъществяване на информирането и консултирането по чл. 130в и 130г КТ);

6. работник или служител, който е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл. 6 от Кодекса на труда за времето, докато има такова качество;

7. работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си (отнася се за работник или служител, който осъществява своите функции по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества).

При трудоустроен работник или служител или боледуващ от болест по Наредба № 5 от 20.02.1987 г., преди уволнението работодателят трябва да вземе мнението на трудово-експертната лекарска комисия.

Работодателят следва да изиска от работника или служителя да предостави информация, дали спрямо него са налице обстоятелствата, при наличие на които се прилага закрилата при уволнение.

3. Закрила на бременна работничка или служителка

Закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ се отнася за бременна работничка или служителка (за периода от установяване на бременността до 45-ия ден преди раждането, откогато работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане) и за работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро (етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни).

Такава работничка или служителка може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12 КТ (при закриване на предприятието; при отказ да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност; когато заеманата длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност; при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор).

Закрилата означава, че работничката или служителката не може да бъде уволнена с предизвестие, на нито едно от другите основания, посочени в чл. 328 КТ. Ето защо в хипотеза на преструктуриране на дейността и утвърждаване на ново щатно разписание работодателят няма право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ на служителка, която е бременна и е удостоверила състоянието си на бременност с документ, издаден от здравните органи. Закрилата е абсолютна.

Работничка или служителка, която е бременна или е в напреднал етап на лечение ин-витро, може да бъде уволнена без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 КТ (поради задържане за изпълнение на присъда) или чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (при дисциплинарно уволнение).

В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ се изисква предварително разрешение на инспекцията по труда.

4. Закрила при ползване на отпуск по чл. 163 КТ

Закрилата при ползване на отпуск по чл. 163 КТ е предвидена в чл. 333, ал. 6 КТ. Тя се отнася до следните категории работници и служители:

1. работничка или служителка, която ползва отпуск поради бременност и раждане (в периода от 410 дни, от които 45 дни преди раждането);

2. работничка или служителка, при която е настанено дете по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, която ползва отпуск по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му до изтичането на срока на полагащия се отпуск за раждане;

3. бащата на дете, който ползва отпуск при раждане на дете (15 дни от датата на изписване на детето от лечебното заведение);

4. бащата на дете, който със съгласието на майката ползва вместо нея отпуск след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни;

5. един от родителите на майката, когато бащата е неизвестен, или един от родителите на майката или на бащата, когато бащата е починал, който със съгласието на майката ползва вместо нея отпуск след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни;

6. съпругът на работничка или служителка, който с нейно съгласие ползва вместо нея отпуск след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, когато детето е настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето при съпрузи.

Закрилата по чл. 333, ал. 6 КТ означава, че работодателят няма право да уволнява работник или служител по времето, през което той ползва отпуск по чл. 163 КТ. Единственото изключение е направено в случаите на закриване на предприятието - работодателят може да уволни работника или служителя само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. При уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ не е необходимо да се иска разрешение от инспекцията по труда.

5. Процедура по искане на разрешение за уволнение от инспекцията по труда

В посочените по-горе случаи на закрила по чл. 333, ал. 1 и 5 КТ работодателят трябва да поиска и да получи предварително разрешение от инспекцията по труда, за да може да извърши уволнението.

Разрешението е „предварително“, т. е. до момента на връчване на заповедта за уволнение работодателят трябва да е получил съответното разрешение. Ако такова не е получено към момента на връчване на заповедта, уволнението е незаконно само на това основание.

Работодателят трябва да поиска разрешение „за всеки отделен случай“, т. е. индивидуално за всеки работник или служител, а не групово (когато работодателят възнамерява да уволни няколко работници и служители).

Компетентна да се произнесе по искането е инспекцията по труда по седалището на работодателя. Към искането се представят съответните документи в зависимост както от основанието за уволнение, така и от основанието, на което се ползва закрилата по чл. 333 КТ.

Решението, с което инспекцията по труда отказва даване на разрешение за уволнението или даденото разрешение, не подлежи на обжалване