Сумира ли се допълнителен отпуск на две основания

ВЪПРОС: Работодател ще назначава „шофьор, тежкотоварен автомобил, международни превози“. Тъй като ще извършва работа като шофьор на товарен автомобил над 12 т, на същия са определени 5 дни платен годишен отпуск, съгласно чл. 2, т. 29 от Наредбата за установяване на допълнителен платен годишен отпуск.

Поради спецификата на работа, работодателят въвежда ненормиран работен ден за тази категория работещи. Следва ли да бъдат дадени още 5 дни платен отпуск заради това обстоятелство, или са достатъчни тези 5 дни, които са определени по Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск?

Отговор: 

Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 КТ регламентира правото на два вида допълнителен платен годишен отпуск:

1. за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени независимо от предприетите мерки. 

Право на този вид отпуск имат работниците и служителите, които извършват видовете работи, определени в чл. 2 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск. 

Съгласно чл. 4 от Наредбата право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват определените в чл. 2 работи не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време. 

Размерът на допълнителния платен годишен отпуск не може да бъде по-малко от 5 работни дни, при условие че работникът или служителят е работил при условията на съответния вид работа в рамките на една календарна година;

2. допълнителен платен годишен отпуск за работа при ненормиран работен ден. 

Правилата за установяване на ненормиран работен ден са уредени в чл. 139а от Кодекса на труда. Съгласно чл. 139а КТ поради особения характер на работата работодателят след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 може да установява за някои длъжности ненормиран работен ден. 

Не може да се установява ненормиран работен ден за работниците и служителите с намалено работно време. Списъкът на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, се определя със заповед на работодателя.

 Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време.

Ако по реда на чл. 139а КТ работодателят е определил длъжностите, на които се работи при условията на ненормиран работен ден, и работниците и служителите на тези длъжности действително са работили при тези условия, те биха имали право на не по-малко от 5 работни дни - чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ.

Двата вида отпуск се ползват на различни правни основания. 

Следователно, ако са налице законовите предпоставки, работодателят е длъжен да осигури ползването и на двата вида допълнителен платен годишен отпуск.

Ако работата се изпълнява при условията на сумирано изчисляване на работното време, не е допустимо за тези работници да се установява ненормиран работен ден.

Лариса ТОДОРОВА, юрист