Прекратяване на трудовия договор срещу уговорено обезщетение

Прекратяването на трудовото правоотношение по общата воля на страните е възможно най-неконфликтният начин за прекъсване на трудовото правоотношение. 

Кодексът на труда допуска прекратяване на трудовия договор да бъде извършено по взаимно съгласие, инициативата за което може да принадлежи на която и да е страните по трудовото правоотношение (чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ). 

Другият ред за прекратяване на трудовия договор „по взаимно съгласие“ е възможно да се осъществи само по инициатива на работодателя, и то срещу уговорено, но и изплатено от работодателя обезщетение (чл. 331 КТ). 

Така работодателят „откупува“ съгласието на работника или служителя, поради което това основание е известно още и с името „златно ръкостискане“. 

Предвид това то се използва, когато е невъзможно постигането на взаимно съгласие за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, а работодателят държи да се освободи от това трудово правоотношение, включително буквално заплащайки определена цена.

Размерът на предложеното обезщетение е с минимален законово определен размер - то не може да бъде по-малък от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение от работника или служителя (чл. 331, ал. 1 КТ). 

Горна граница не е предвидена.

Предложението на работодателя следва да е отправено в писмена форма, като работникът или служителят има 7-дневен срок (броим в календарни дни) за писмено приемане или отхвърли предложението. То съставлява едностранно волеизявление за прекратяване на трудовия договор.

Писмената му форма е установена в чл. 335, ал. 1 КТ. Работодателят няма задължение за мотивиране на предложението си, но то трябва да е ясно и безусловно. 

В случай че приеме предложението на работодателя, прекратяването на трудовия договор настъпва веднага, ако страните не са договорили срок, след който да се прекрати трудовият договор. 

В чл. 331 ал. 2 КТ е предвидено, че ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение, изчислено въз основа на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. 

Разпоредбата на чл. 228 КТ регламентира, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел III на глава Х от Кодекса на труда е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда, включително за обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ, се включват: 

1. основната работна заплата за отработеното време; 
2. възнаграждение над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.

Това прекратяване на трудовия договор е поставено под условие, свързано с изплащане на уговореното обезщетение.

Съгласно чл. 331, ал. 3 КТ, ако обезщетението не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.

Това означава, че ако обезщетението не бъде изплатено в срок, се приема, че трудовият договор изобщо не е бил прекратяван. 

Евентуално изплащане на обезщетението след изтичане на 30-дневния срок (на 31-вия ден или някой отследващите календарни дни) ще бъде плащане без основание и ще подлежи на връщане от служителя, а трудовото правоотношение няма да се прекрати на това основание. 

Ако работодателят не плати уговореното обезщетение, трудовият договор се възстановява в пълен обем, и служителят без съмнение е обвързан от него, както и работодателят, и дължи полагането на труд. 

Това законово задължение за работника или служителя изглежда странно, предвид факта, че то може да увреди правата му, ако междувременно е започнал работа по друго трудово правоотношение (все пак има период от 1 месец, в който работодателят следва да заплати дължимото обезщетение, през който период работникът може да намери и започне работа). 

В този случай лицето, което не е инициирало процедурата за прекратяване на трудовия договор, няма вина за това, че договореното обезщетение не му е платено, може да се наложи да прекрати сключения с друг работодател трудов договор, за да „се върне при работодателя“, с който са прекратили правоотношенията. Но това е законодателното решение в момента.

При прекратяване на трудовия договор на това основание работникът не ползва специална закрила при уволнение по реда на чл. 333 КТ. Сумата на полученото обезщетение се облага по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като не се дължат социални и здравни осигуровки върху него.

Какво е обезщетението за безработица при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 331 КТ?

Според чл. 54б, ал. 3 КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 и 331 от Кодекса на труда и изчерпателно изброени аналогични основания по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.