Какви обезщетения мога да получа от работодателя при уволнение


Видовете обезщетения, които се изплащат от работодателя, при прекратяване на трудовото правоотношение, могат да бъдат:

1. Обезщетение по чл. 220 от Кодекса на труда за неспазено предизвестие.

Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Основанията, при наличието на които работодателят прекратява трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, са регламентирани в Кодекса на труда. 

Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие означава, че той дължи предизвестие на работника или служителя. Продължителността на срока на предизвестието зависи от вида на сключения трудов договор (срочен или безсрочен). 

Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните при сключване на трудовия договор не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. 

Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. 

Моментът на прекратяването е различен в зависимост от това дали работникът или служителят отработва целия срок на предизвестието, или само част от него. 

Ако работодателят се възползва от предвидената в чл. 220, ал. 1 КТ възможност да прекрати трудовия договор, преди да изтече срокът на дължимото предизвестие, то трудовият договор се прекратява веднага (ако срокът не е спазен изцяло) или при изтичане на съответната част от предизвестието (ако срокът е спазен частично). 

Дължимото от работодателя обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок.

Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Съгласно чл. 220, ал. 2 КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. 

Това означава, че ако работникът или служителят е връчил предизвестие на работодателя за прекратяване на трудовия си договор, в случай че работодателят като предизвестена страна се възползва от възможността, предвидена в чл. 220, ал. 2 КТ, то той ще дължи обезщетение.

2. Обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда при прекратяване без предизвестие от работника или служителя

Съгласно чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а КТ работодателят му дължи обезщетение.

Случаите на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от страна на работника или служителя, в които той има право на обезщетение от работодателя, са следните:

а) когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение;

б) когато работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение, освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт;

в) когато в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а, ал. 1 КТ значително се влошат условията на труд при новия работодател.

При прекратяване на безсрочно трудово правоотношение обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестието, а при прекратяване на срочно трудово правоотношение - в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа след прекратяването, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.

3. Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда за оставане без работа

Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ се изплаща в резултат на прекратяване на трудов договор от страна на работодателя на посочените в разпоредбата правни основания, на работник или служител, който е останал без работа или е постъпил на работа след уволнението с по-ниско трудово възнаграждение. 

Задължението за работодателя да изплати обезщетение на това основание възниква, когато той е прекратил трудовия договор на работника или служителя поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, и когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.

Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което той е останал без работа, но за не повече от 1 месец. 

С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

4. Обезщетение по чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда поради болест

Обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ се дължи от работодателя, когато трудовото правоотношение е прекратено поради болест на работника или служителя и при условие че той има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание.

Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срок от 2 месеца.

Посоченият размер на обезщетението за срок от 2 месеца се прилага, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не е предвиден по-голям размер.

Прекратяването на трудовия договор поради болест следва да бъде извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 или чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ.

Правото на прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ е право и на двете страни по трудовото правоотношение (работодател и работник/служител). 

Трудовият договор се прекратява, без да се дължи предизвестие, като условие за упражняване на правото на прекратяване е невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия.

В случай че при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и ако той е съгласен да я заеме, прекратяването не се допуска.

Според чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи.

Прекратяването на трудов договор на посоченото правно основание е субективно право само на работника или служителя, а предпоставките за упражняването му са две: заболяване на работника/служителя, което води до невъзможност за изпълнение на възложената му работа, и неизпълнение от страна на работодателя на предписанието на здравните органи за осигуряване на друга подходяща работа.

5. Обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда при пенсиониране

Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ е изменена със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ЗИДКТ), обн. ДВ, бр. 107 от 18.12.2020 г., в сила от 22.12.2020 г.

В чл. 222, ал. 3 КТ е определен размерът на обезщетението, на което има право работникът или служителят при прекратяване на трудовото правоотношение, когато към датата на прекратяването е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.

Следователно правото на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца възниква за работниците и служителите, които са придобили общо трудов стаж с продължителност от 10 и повече години през последните 20 години при същия работодател или в същата група предприятия.

Изменената разпоредба на чл. 222, ал. 3 КТ, която касае размера на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е по-благоприятна за работниците и служителите. До влизането й в сила обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати се дължеше от работодателя на работници и служители, които са работили при същия работодател през последните 10 години от трудовия им стаж.

Според актуалната разпоредба изискването за наличие на 10 години от трудовия стаж се запазва. Трудовият стаж може да бъде придобит през последните 20 години трудов стаж при същия работодател. Освен това посочените 10 години през последните 20 години, могат да бъдат придобити и при различни работодатели, стига те да са в „същата група предприятия“.

В тази връзка следва да се отбележи, че понятието „група предприятия“ е определено в Кодекса на труда с § 2а от Допълнителната разпоредба. Със ЗИДКТ е направено изменение в § 2а, като думите „чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „б“ са заличени. Преди това изменение определението за „група предприятия“ е регламентирано с оглед използването му в чл. 121а, ал. 1, т. 1, буква „б“ КТ (командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги) и това е понятието по смисъла на § 1 т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

(ЗТМТМ). Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ „група предприятия“ са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.

След изменението легалното определение на понятието „група предприятия“ в Кодекса на труда се прилага във всички случаи, когато понятието се използва в нормативния акт. Поради това понятието „група предприятия“, използвано в разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, има смисъла, определен в § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ. Ако работникът или служителят през последните

20 години от трудовия си стаж има 10 години трудов стаж при двама различни работодатели, които са „свързани“, той има право на обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати. Такъв е случаят например, когато едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие.

Обезщетението се дължи от работодателя, независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.

Изменението на разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ е в сила от 22.12.2020 г. При прекратяване на трудовото правоотношение, считано от или след посочената дата, работникът или служителят има право на обезщетението, което се определя при спазване на изменената разпоредба.

Посочените размери на обезщетението за срок от 2 или от 6 месеца се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не е предвиден по-голям размер.

Обезщетението поради пенсиониране се изплаща само когато към датата на прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда и при условията на Кодекса за социално осигуряване.

Следва да се има предвид, че според чл. 222, ал. 4 КТ работодателят дължи обезщетението по ал. 3 и когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

Преценката за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3, съответно по ал. 4 КТ, се прави от работодателя, който прекратява трудовия договор.

6. Обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда за неизползван платен годишен отпуск

Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. 

Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор и само за отпуск, правото за който не е погасено по давност. Погасяването по давност на правото на ползване на платения годишен отпуск е регламентирано в чл. 176а КТ.

В чл. 224, ал. 2 КТ е предвидено обезщетението за неизползван платен годишен отпуск да се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, а това означава, че базата за изчисляване на обезщетението е полученото от работника или служителя среднодневно брутно трудово възнаграждение за предхождащ календарен месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни, като няма ограничение колко назад във времето ще бъде този месец. 

Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

Съгласно новата ал. 4 на чл. 42 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, обн. ДВ, бр. 56 от 2020 г., размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.

7. Обезщетение по чл. 225 от Кодекса на труда при незаконно уволнение

Съгласно чл. 225, ал. 1 и 2 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ако през посочения период работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.

Посоченият размер на обезщетението за срок до 6 месеца се прилага, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не е предвиден по-голям размер.

Според разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:

  • признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
  • възстановяване на предишната работа;
  • обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

Когато уволнението се оспорва по съдебен ред, работникът или служителят има право на три иска, които могат да бъдат предявени с една искова молба, но е възможно да се предяви само първия, само първия и втория или само първия и третия. Съдът се произнася по исканията така, както са направени.

Когато съдът е признал уволнението за незаконно и го е отменил, и ако е бил предявен и искът за обезщетение по чл. 225, ал. 1 или 2 КТ, съдът присъжда на работника или служителя обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнението или за времето, през което е работил на по-ниско платена работа, но за не повече от 6 месеца, или в по-голям размер, ако такъв е предвиден в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор. Работодателят дължи обезщетението в размера, посочен във влязлото в сила съдебно решение.

8. Обезщетение по чл. 226, ал. 3 от Кодекса на труда поради незаконно задържане на трудовата книжка

Съгласно чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.

В чл. 350, ал. 1 КТ е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Когато работодателят задържи незаконно трудовата книжка на работника/служителя, т. е. не изпълни задължението си да му я предаде незабавно, то той носи отговорност.

Отговорността на работодателя при неизпълнение на горното задължение се изразява в изплащане на обезщетение, което е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата му книжка (чл. 226, ал. 3 КТ).

9. Обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда при прекратяване срещу уговорено обезщетение

Съгласно чл. 331 КТ работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.

Работодателят следва да изплати обезщетението в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор. В случай че то не бъде изплатено в посочения срок, основанието за прекратяване се смята за отпаднало.

Срок за изплащане на обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение

Срокът за изплащане на обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, е регламентиран в ал. 3 на чл. 228 КТ. 

В нея е предвидено, че 

обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. 

След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

Следователно обезщетенията по чл. 220 (за неспазено предизвестие), чл. 221, ал. 1 (при прекратяване без предизвестие от работника или служителя), чл. 222, ал. 1, 2, 3 и 4 (за оставане без работа поради болест и при пенсиониране) и чл. 224 КТ (за неизползван платен годишен отпуск), дължими от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, следва да бъдат изплатени от него на работника или служителя не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. 

След изтичане на този срок работодателят дължи съответното обезщетение заедно със законната лихва.

Обезщетенията по чл. 225 (при незаконно уволнение) и чл. 226, ал. 3 (поради незаконно задържане на трудовата книжка) КТ се дължат от работодателя съобразно влязлото в сила съдебно решение, с което те са присъдени в полза на работника или служителя.

Обезщетението по чл. 331 КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) се дължи от работодателя на работника или служителя в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор. Този срок е предвиден изрично в разпоредбата на чл. 331, ал. 3 КТ.

Осигурителни вноски върху обезщетенията

В чл. 1, ал. 8, т. 7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, е предвидено, че върху обезщетенията по чл. 220 (за неспазено предизвестие), по чл. 221 (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 2 (поради болест), по чл. 222, ал. 3 и 4 (при пенсиониране), по чл. 224 (за неизползван платен годишен отпуск), по чл. 225 (при незаконно уволнение), по чл. 226 (поради незаконно задържане на трудовата книжка) и по чл. 331 КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение) не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.

От посочената разпоредба на наредбата е видно, че в нея не е включено обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ (за оставане без работа) и следователно върху него се изчисляват и внасят осигурителни вноски.

Данъчно облагане на обезщетенията

В чл. 24, ал. 2, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е предвидено, че обезщетенията по чл. 222, ал. 2 (поради болест), по чл. 222, ал. 3 (при пенсиониране) и по чл. 226, ал. 3 (поради незаконно задържане на трудовата книжка) КТ не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения.

От горното следва, че останалите видове обезщетения, които се изплащат от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение - по чл. 220 (за неспазено предизвестие), по чл. 221 (при прекратяване без предизвестие), по чл. 222, ал. 1 (при оставане без работа), по чл. 224

(за неизползван платен годишен отпуск), по чл. 225 (при незаконно уволнение) и по чл. 331 КТ (при прекратяване срещу уговорено обезщетение), подлежат на данъчно облагане.


Няма коментари:

Публикуване на коментар