Какви удръжки има право да направи работодателят от заплатата ми без мое съгласие

По реда на чл. 272 КТ, без съгласието на работника или служителя работодателят има право да прави следните удръжки:

1. за получени аванси;

2. за надвзети суми вследствие на технически грешки;

3. за данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

4. за осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи;

5. за запори, наложени по съответния ред;

6. за удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 - имуществена отговорност

Общият размер на месечните удръжки не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс.

От разпоредбата на закона следва, че от трудовото възнаграждение могат да се правят удръжки със съгласие на работника или служителя или без негово съгласие, но в изрично изброените хипотези, а именно:

1. Без съгласие на работника или служителя се удържат сумите за получени аванси - това е предварително изплатената част от трудовото възнаграждение.

2. На следващо място, това са суми, които поради техническа грешка са надвзети от работника или служителя.

3. Съгласно чл. 42 от Закона за данъците върху доходите за физическите лица, авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец.

4. Работодателят удържа задължителните осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване.

5. Запорът представлява мярка в изпълнителното производство, която се налага от съдебен изпълнител при принудително изпълнение на установено по законен път задължение. Тя се налага по искане на взискател за вземане срещу работник или служител. Запорът е сред основанията, при които работодателят може да направи удръжка от трудовото възнаграждение на свой работник или служител и без неговото съгласие.

Удръжки при запор

Удръжката се прави без значение от вида на сключения трудов договор - срочен, за неопределено време, със или без клауза за изпитване, основен, допълнителен и т. н. 

На основание разпоредбата на чл. 272, ал. 1 т. 5 КТ, от трудовото възнаграждение се удържат сумите, произтичащи от запори, наложени по съответния ред - въз основа на запорното съобщение касиерът на предприятието (фирмата) е длъжен да удържи дължимата сума от заплатата на работника или служителя и да я преведе на взискателя. Без значение е обстоятелството какъв е взискателят, както и за какъв дълг е наложен запорът.

Наложеният по съответния ред запор от частен съдебен изпълнител следва да се изпълни, тъй като в противен случай може да бъде наложена глоба на работодателя.

Съгласно чл. 512 от Гражданския процесуален кодекс запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение.

При запор върху трудовото възнаграждение удръжките се правят ежемесечно.

Съгласно чл. 349, ал. 1, т. 11 КТ и чл. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, в трудовата книжка на работника или служителя се вписват запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 5 ГПК. 

Запорните съобщения се вписват на стр. 28-29 от образеца на трудова книжка. Според чл. 512, ал. 5 ГПК запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната или трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение.

Следователно, в трудовата книжка се вписват само запорните съобщения по вземане за издръжка. В трудовата книжка следва да се впишат номерът и датата на издаване на запорното съобщение; номерът на изпълнителното дело, по което е постановен запорът; наименование и адрес на взискателя; общият размер на вземането; изплатените суми. 

Графата за изплатени суми се попълва, когато лицето напусне преди пълното изплащане на задължението му - в този случай се отразява точната сума, изплатена към момента на прекратяване на трудовия договор, или когато сумата е изплатена напълно. 

След изплащане на пълния размер на задължението от страна на длъжника запорното съобщение се заличава от трудовата книжка по нареждане на съдебния изпълнител, който е наложил запора.

До получаване на това разпореждане работодателят няма право по своя преценка да заличава вписаното запорно съобщение, дори задължението по него да е вече изплатено. Заличаването се извършва чрез вписване на номера на разпореждането на съдебния изпълнител, направено под съответното вземане.

Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. 

Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.

Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.

Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение, трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок той не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв.

Удръжки по реда на чл. 210 от Кодекса на труда за имуществена отговорност

По реда на чл. 210 КТ, в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя.

 Ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. 

Ако в този срок работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс. 

В случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки по реда на предходната алинея, въз основа на заповедта на работодателя или на органа по изречение второ на ал. 1 работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането.

Какъв е размерът на удръжките?

Законодателят е определил максимален размер на месечните удръжки, който е диференциран въз основа на два критерия:

1. семейно положение на работника или служителя - длъжник;
2. материално положение на работника или служителя - длъжник.

Съгласно чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

Тези ограничения не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

Месечното трудово възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.

От разпоредбата на закона следва, че изцяло несеквестируема е сумата в размера на минималната работна заплата, установена за страната, т. е. върху нея не могат да се правят удръжки и да се налагат запори.