Дистанционна работа по време на карантина

Писмо № 94-1011 от 30.03.2021 г. на МТСП

Член 162 КТ; чл. 43 КСО

По време на действие на трудовото правоотношение работникът или служителят следва да изпълнява трудовите си задължения на работното си място. 

Съгласно § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) „работно място“ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. 

При извършване на надомна работа и работа от разстояние (дистанционна работа) работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието.

Основателна причина, поради която не се полага труд по трудовото правоотношение, би могла да бъде ползването на различни видове отпуски, правото на които е регламентирано в Кодекса на труда, включително отпуск при временна неработоспособност по чл. 162 КТ и др. 

В разпоредбата на чл. 162, ал. 1 КТ като вид отпуск е регламентиран и отпускът при карантина, като той се разрешава от здравните органи (чл. 162, ал. 2 КТ).

В случай че на осигурения работник или служител е разрешен отпуск при карантина, то той е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му (чл. 9, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза).

Лицата, които имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство и са под карантина (съответно ползват отпуск по чл. 162 КТ), имат право на парично обезщетение за временна неработоспособност на основание чл. 43 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) от държавното обществено осигуряване (ДОО). 

Това обезщетение се изплаща въз основа на издаден болничен лист от здравните органи и има компенсаторен характер, като замества в определена част пропуснатото трудово възнаграждение за периода на карантина. 

Размерът му се определя по реда на чл. 41, ал. 1 КСО, съгласно който дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността (съответно на поставяне на осигуреното лице под карантина). 

Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

С оглед на гореизложеното, ако Ви бъде издаден болничен лист за временна неработоспособност поради карантина от здравните органи, Вие следва да го представите на работодателя си и за периода, обхванат от него, да не изпълнявате трудовите си задължения. 

Ако болничен лист не бъде издаден, няма пречка да работите дистанционно.


Няма коментари:

Публикуване на коментар