В нормативната база няма изрично написано, че работодателят има право да прави тест на работници и служители за алкохол или психоактивни вещества.
В чл. 126, т. 2 от Кодекса на труда, обаче, има две задължения на работника или служителя:
- да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените му задачи.
- да не употребява в работно време алкохол или друго упойващо вещество.
Щом няма изрична забрана за извършване на тестове за алкохол или упойващи вещества и, от друга страна, има изрично задължение на работниците да не употребяват в работно време алкохол или друго упойващо вещество, то това дава право на работодателя да въведе конкретни фирмени правила.
Работодателят може чрез въведена фирмена политика с определени правила и ред да контролира спазването на законовите задължения от работниците и служителите, включително и чрез тест за проверка на алкохола.
Как се въвеждат проверки за алкохол от работодателя
Най-често това става чрез включване на правилата в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и разработване на допълнителни фирмени документи.
Съгласно чл. 181 КТ всеки работодател има задължение да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който конкретизира правата и задълженията на работниците и служителите и на работодателя по трудовото правоотношение и урежда организацията на труда в предприятието съобразно особеностите на неговата дейност.
В правилника се определяти задължения на длъжностните лица, работниците и служителите по отношение на осигуряване на безопасност и здраве при работа, включително и възможността за налагане на дисциплинарни наказания съгласно чл. 188 КТ.
Възможно е да бъдат включени текстове, съгласно които „работниците са длъжни да се явяват на работа в състояние, което им позволява да изпълняват възложените задачи“, както и че дисциплинарно наказание „уволнение“ се налага при явяване на работа след употреба на алкохол.
Работодателят трябва да запознае работниците си със създадените вътрешни правила и политики за осъществяване на контрол още при сключването на трудовите договори.
Тестването за алкохол и наркотици може да е клауза и в трудовия договор, но обикновено този подход може да се ползва при някои специфични професии и длъжности.
При професии с висок риск и отговорност за личния живот и здравето на околните (пилоти, шофьори, работници на машини и др.) тестът може да е условие за заемане на длъжността.
Всеки работник или служител трябва да бъде запознат с правилника и наличните процедури за извършване на проверки за алкохол срещу подпис.
За извършване на проверките трябва да се осигурят съответните технически устройства, преминали съответна проверка.
В случай че тези устройства покажат положителен резултат, работодателят при възможност да събере и други доказателства за установяване на конкретното поведение или допуснато нарушение: докладни на прекия ръководител, медицински документи и др.
Това изискване е важно както при установяване на нарушението, така и при търсене на отговорност от работника или служителя.
Според съдебна практика употребата на алкохол и степента на повлияване могат да се доказват в гражданския процес с всички доказателствени средства, в това число и свидетелски показания.
Съдебната практика приема, че дори и минимално наличие на алкохол в кръвта е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 2 КТ, която задължава работникът или служителят да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или друго упойващо вещество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар