Въпроси и отговори за имуществената отговорност

 1. Задължително ли е изрично в длъжностната характеристика да пише, че длъжността е материално отговорно лице (МОЛ), или това следва от изредените в нея задължения. Само МОЛ ли подлежи на ограничена имуществена отговорност?

Считаме, че би било добре в длъжностната характеристика да се посочва, че длъжността е МОЛ. 

Ако обаче в нея не е изрично посочено, че длъжността е МОЛ, то това не би могло да бъде пречка за реализиране на отговорността по чл. 207 КТ, тъй като обстоятелството, от което зависи определянето на длъжността като такава е характера на трудовите задължения.

Длъжностната характеристика конкретизира правата и задълженията на работника или служителя и именно по този начин се характеризира дали става въпрос за отчетник, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности (чл. 207, ал. 1 КТ) или не.

Имуществена отговорност по реда на чл. 203 и следващите от Кодекса на труда носи всеки работник или служител. 

В зависимост от качеството, в което той осъществява трудовите си задължения, т.е. дали е “обикновен” работник или служител или е ръководител, т.е. на когото са възложени ръководни функции или е отчетник (МОЛ) се определя само размера на ограничената имуществена отговорност:

• за работник/служител – чл. 206, ал. 1 КТ – в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение;
• за ръководител – чл. 206, ал. 2 КТ – в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение;
• за отчетник – чл. 207, ал. 1 КТ – в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение или за липса – в пълен размер заедно със законните лихви.

2. При ограничената имуществена отговорност как точно се осъществява удържането от заплатата – с разходен ордер или директно във ведомостта/фиша се вписва удръжката?

В чл. 210, ал. 4 КТ е посочено, че ако в 1-месечен срок от връчването на заповедта по чл. 210, ал. 1 КТ работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в чл. 446, ал. 1 ГПК. В разпоредбата не е посочен начинът на удържането (с разходен ордер или директно чрез вписване във ведомостта/фиша).

Понятието “удържа” означава, че работодателят има право да прихване/приспадне известна част от дължимото от него трудово възнаграждение, поради обстоятелството, че работникът/служителят има насрещно парично задължение към работодателя, което е ликвидно. 

Именно поради тази причина работодателят може да прави удръжки без съгласието на работника/служителя – чл. 272, ал. 1, т. 6 и ал. 2 КТ. Начинът на удържането има значение само от счетоводна гледна точка.

3. Когато се определя размерът на ограничената отговорност на работника или служителя, какво означава “уговореното месечно трудово възнаграждение” – бруто или нето?

Размерът на трудовото възнаграждение се уговаря при сключване на трудовия договор на работника или служителя и е посочен в него. 

В трудовия договор не се уговаря нетен размер на възнаграждението, а основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер.

В случая намира приложение разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ, т.е. взема се предвид брутното трудово възнаграждение, получено от работника/служителя през месеца, предхождащ месеца, в който вредата е била причинена, или последното получено брутно трудово възнаграждение.

4. Какво се случва, ако работникът/служителят напусне преди да е възстановил сумата, т.е. преди да са започнали удръжките от трудовото му възнаграждение или когато са започнали, но не е погасено цялото му задължение?

Ако работникът/служителят напусне преди да е възстановена цялата сума или част от нея, се прилага чл. 210, ал. 5 КТ.

Съгласно цитираната разпоредба, в случаите, когато поради прекратяване на трудовото правоотношение или по други причини събирането на сумата не може да стане чрез удръжки от трудовото възнаграждение на работника или служителя, въз основа на заповедта на работодателя, се издава изпълнителен лист по реда на Гражданския процесуален кодекс.

5. Възможно ли е да има договор за бригадна имуществена отговорност, но отговорността да се осъществи като ограничена имуществена отговорност?

Комбинация между двата вида отговорности не е възможна, тъй като бригадната отговорност е способ за осъществяване на пълна имуществена отговорност за липси.

Ограничената имуществена отговорност, както личи и от наименованието й, не е пълна, а ограничена.

В изложението по-горе е описана спецификата на двата вида отговорност и при какви условия и в какви случаи се осъществява всяка от тях.

6. Може ли отговорността за липса да се носи от всички служители, а не от определени лица, и сумата за липси да се разпредели пропорционално на брутните им заплати и да се удържи от заплатата?

Отговорността за липси се носи от всички служители, които са страна по договора за бригадна отговорност. 

Поради тази причина е необходимо договорът да бъде подписан от всички служители, които общо или на смени боравят с едни и същи парични или материални ценности (напр. всички служители, които работят в един магазин или склад).

Пълният размер на щетата се разпределя между членовете на бригадата, пропорционално на брутното трудово възнаграждение, получено от всеки за времето, за което е констатирана липсата. 

Всеки от служителите, подписал договора за бригадна отговорност, може да се освободи от отговорност, ако докаже, че той не е участвал в причиняването на вредата.

Ако макар и един от служителите, които работят общо или на смени, откаже да подпише договора, то този договор не може да бъде сключен и да породи правни последици. 

В този случай, както посочихме и по-горе, се прилагат правилата на солидарната отговорност по чл. 208 КТ.

По повод на въпроса, обръщаме внимание за възможността работодателят, като условие за сключване на трудово правоотношение с новопостъпващи работници или служители, да постави и подписването на договор за бригадна отговорност.

7. Пълната имуществена отговорност само по съдебен ред ли се търси и удръжки само въз основа на влязло в сила съдебно решение ли се правят?

Пълната имуществена отговорност за липси при подписан договор за бригадна отговорност се осъществява по съдебен ред, когато не е осъществена доброволно, т.е. когато един или всички работници или служители, подписали договора, откажат да възстановят на работодателя съответната сума, която дължат.

Поради тази причина считаме, че няма пречка в договора изрично да се предвиди, че при констатиране на липса работниците или служителите се съгласяват да им бъдат удържани суми от месечното възнаграждение.

Когато отговорността се осъществява по съдебен ред, удръжките се правят въз основа на влязлото в сила съдебно решение.

Когато отговорността се осъществява доброволно, съответната сума, пропорционална на брутното трудово възнаграждение на всеки служител, се удържа от трудовото му възнаграждение на основание на сключения договор за бригадна отговорност.

8. Ако междувременно някой от служителите, подписал договора за бригадна отговорност, напусне, как се правят удръжки? Ако служителят не внесе доброволно сумата, чрез съдия-изпълнител ли ще се събира?

Когато някой от служителите, подписал договора за бригадна отговорност, напуска (прекратява се трудовият му договор) е необходимо да се извърши ревизия, тъй като ако такава бъде извършена по-късно, то ще бъде трудно да се ангажира отговорността на напусналия, защото липсата може да бъде причинена след датата на напускане.

При установена липса, на основание на договора, ще бъде извършена удръжка от дължимото му трудово възнаграждение и/или обезщетение, което подлежи на изплащане във връзка с прекратяване на трудовия му договор.

Във всички случаи, ако поради някаква причина останат неиздължени суми, то отговорността следва да се реализира по съдебен ред. Въз основа на влязло в сила съдебно решение се издава изпълнителен лист и се образува изпълнително производство за принудително събиране на вземането.

Във връзка с този въпрос, обръщаме внимание на необходимостта, ако след като е подписан договор за бригадна отговорност се назначава нов служител, да бъде извършена ревизия и едва тогава договорът да бъде подписан и от новоназначения.

Това е необходимо с оглед избягване на спорове при установяване на липса, кой служител от кой момент е отговорен, тъй като липсата може да е настъпила както преди, така и след неговото назначаване.

Лариса ТОДОРОВА, държавен експерт в МТСП