Какво означава "прикрит" трудов договор?

Всяко лице може да полага труд по трудово правоотношение или по граждански договор в зависимост от нуждите на работодателя или възложителя, и работата, която ще се изпълнява.

Преценката дали един договор е трудов, или е граждански, следва да се прави за всеки конкретен случай, като се изхожда от действителната, а не привидната воля на страните при неговото сключване.

Какво е трудовият договор

Трудовият договор съдържа данни за страните – работодател и работник или служител, и определя:

1. мястото на работа;
2. наименованието на длъжността и характера на работата;
3. датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
4. времетраенето на трудовия договор;
5. размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
6. еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
7. основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
8. продължителността на работния ден или седмица (чл. 66, ал. 1 КТ).

Предмет на трудовия договор е самият жив труд на работника или служителя, т. е. предоставянето на работна сила от работника или служителя, а не определен трудов резултат.

По трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работен режим, установен от работодателя, и поема задължение да спазва трудова дисциплина и ред. Той има определено работно място, работно време, определен вид работа и се намира в положение на йерархическа зависимост от работодателя.

„Работно място“ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние, работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието (§ 1, т. 4 от ДР на КТ). „Работно време“ е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил (§ 1, т. 11 от ДР на КТ).

От трудовия договор за работника или служителя възникват редица права: право на гарантирано трудово възнаграждение, на почивки, на отпуски, на обезщетения, на социално-битово обслужване, на социално осигуряване за всички осигурени социални рискове, на безопасни и здравословни условия на труд и т. н.

Законът предвижда задължителна регистрация на трудовите договори при тяхното сключване, изменение и прекратяване; предоставяне на работника или служителя на екземпляр от договора и от завереното от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите копие от уведомлението и т. н., като тази писмена формализация на процеса от сключването на трудовия договор до постъпването на работника или служителя на работа цели да внесе сигурност и законов ред при възникването на трудовите правоотношения и постъпването на работа. За валидността на трудовия договор е без значение неговата продължителност.

Какво е гражданският договор

Когато между гражданскоправните субекти се уговори престирането на определен трудов резултат (овеществен труд), сключеният договор не е трудов, а граждански (договор за услуга, за изработка и др.): по гражданския договор възложителят възлага на изпълнителя извършването на дадена задача, поръчка или услуга.

Гражданските договори са предмет на облигационното право и са уредени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). При тях изпълнителят дължи определен резултат, като сам определя начина на работата си, няма определено работно време и работно място.

При гражданските договори лицето не се назначава на определена и съществуваща в щатното разписание длъжност и възложителят не връчва на изпълнителя длъжностна характеристика.

При договорите за изработка, ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства (чл. 259 ЗЗД), за разлика от трудовия договор, при който работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури работно място и условия в съответствие с характера на работата (чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ).

Лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 КСО.

1. Възнаграждението по гражданския договор се изплаща не по ведомост, както е по трудовия договор (чл. 270, ал. 3 КТ), а със сметка за изплатени суми. Предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи, издава за изплатените доходи и удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода (чл. 45, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица).

Разлика между трудовия и гражданския договор

Разликата между трудовия и гражданския договор е определена и с Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1985 г. по гр. д. № 86/1985 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд.

Разграничението е в зависимост от предмета на сключения договор – когато предметът на сключения договор е престиране на работна сила и са изпълнени следните условия:

1. работникът или служителят има определено работно време, работно място и трудово възнаграждение;
2. работата се извършва чрез личния труд на работника или служителя;
3. работникът или служителят изпълнява указанията на работодателя за това кога, къде и как да работи;
4. работата се извършва съгласно реда и последователността, определени от работодателя, е налице трудово правоотношение (трудов договор), което се урежда по реда на Кодекса на труда.

Прибягването до граждански договори е недопустимо, когато те се използват, за да се прикрие по същество предоставянето на работна сила. В тези хипотези би било налице нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ с цел заобикаляне на предвидената в нормативната уредба правна защита на трудовите правоотношения.

Съгласно разпоредбата на чл. 405а., ал. 1, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда.

В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.

За да се приложи чл. 405а КТ, е необходимо да се установи наличието на елементите на трудово правоотношение:

• престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение, което е определено като месечно възнаграждение, а не за извършване на дейност, определена по обем;

• наличие на работно време, почивка в рамките на работния ден и седмична почивка, наличие на работно място, както и отношения на контрол от страна на работодателя по отношение на извършваната работа.

Следователно, за да бъде обявено с постановление съществуването на трудово правоотношение, трябва да бъде установена същността на работата (като съвкупност от трудови функции), за чието извършване се предоставя работната сила.

Съгласно чл. 124 КТ, при трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят – да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа (Решение № 1523 от 11.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12246/2014 г., VI о.). Когато контролен орган установи, че изпълнителят е длъжен да стои определен брой часове във фиксирано време на дадено работно място в предприятието, обявява договора за прикрит трудов договор и има основание да наложи санкции на работодателя.

Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, следва да бъде установено устно или писмено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ (Решение № 10075 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 709/2020 г., VI о.).

Определящо значение за характера на правоотношението имат съществените елементи на договора, а не наименованието на договора, с който е оформено това правоотношение.

Без значение относно характера на правоотношението е продължителността, през която се осъществява дейността, тъй като работна сила може да се престира за определен период от време, трудовият договор може да е за непълно работно време и т. н.

Независимо че страните формално подписват граждански договор, ако контролните органи установят, че предметът на договора има еднообразен и постоянен характер, и в резултат на изпълняваните функции не се престира краен продукт, който следва да бъде приет от възложителя и след това – заплатен от него, и че лицето работи в обект на работодателя, при която дейност трябва да спазва наложената в него трудова дисциплина в установено за предприятието работно време, и т. н., то възникналото правоотношение по своята правна природа ще се яви прикрит трудов договор и ще намери приложение разпоредбата на чл. 405а КТ. Разпоредбата на чл. 405а КТ урежда санкционните последици именно в случаите, когато предоставянето на работната сила не се основава на създадено между страните трудово правоотношение.

Отношенията между страните до издаване на постановлението се уреждат като при действителен трудов договор, ако работникът или служителят е бил добросъвестен при постъпването на работа. Въз основа на постановлението контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор.

Ако въпреки предписанието не се сключи трудов договор между страните, издаденото постановление замества трудовия договор. В този случай трудовият договор се смята за сключен за неопределено време, при 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.

органи на инспекцията могат да издават постановление за обявяване съществуването на трудовото правоотношение, в което да се определи и началната дата на възникването му. Постановление се издава, включително и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението.

Обстоятелството, че договорът е сключен като граждански, не лишава контролните органи от правото да го определят като сключен в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, поради обстоятелството, че с него се предоставя работна сила срещу възнаграждение, за изпълнение на определени задължения, на определено място и за определено време.

В тази си дейност органите по приходите могат да констатират, че с привиден граждански договор е прикрито едно фактическо трудово правоотношение и съответно да приложат правилата, отнасящи се до трудовото правоотношение.

Това е така, тъй като според разпоредбата на чл. 17 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност (Разяснение № 20-21-96-2 от 10.06.2013 г. относно коригиране на данъчни декларации и ведомости след издадено постановление по реда на чл. 405а от Кодекса на труда на Националната агенция за приходите).