Ограничената имуществена отговорност се реализира по чл. 210 от Кодекса на труда. Размерът на отговорността, който се реализира през това производство, е ограничен и на обезвреда подлежат само загубите.
Това производство включва два етапа: извънсъдебен и съдебен, като в зависимост от начина на реализация на извънсъдебния етап (неуспешно или успешно) се провежда или не съдебен етап.
Целта на извънсъдебната фаза на реализиране на ограничената имуществена отговорност е бързо и лесно да се постигне правото на обезвреда на работодателя. Неуспешно реализиране на извънсъдебната фаза е абсолютна предпоставка, за да възникне правото на работодателя за провеждане на втората - съдебната фаза.
Възможно е само в две групи случаи извънсъдебната фаза на производството за реализиране на ограничена имуществена отговорност да не бъде проведена и работодателят да има право да предяви иска си по съдебен ред:
Първата група най-общо е свързана с невъзможност да приключи успешно извъсъдебната фаза по чл. 210 КТ поради липса на пари, от които да се прихване сумата, в следните случаи:
1. Когато трудовото правоотношение се прекратява, преди да е започнало, проведено и завършило извънсъдебното производство по чл. 210 КТ, работодателят може да премине към исковия етап на производството за обезвреда.
2. Когато е приключило успешно извънсъдебното производство, но работникът или служителят няма право на трудово възнаграждение, от което работодателят да прихване вземането за обезвреда.
Най-често тази хипотеза се проявява при предстоящо или осъществено прекратяване на трудовото правоотношение. В тези случаи заповедта, чрез която работодателят не е могъл да събере вземането си по време на съществуване на трудовото правоотношение, е основание за реализиране на извънсъдебно производство, проведено по реда на чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането.
След влизането на заповедта в сила съдът издава изпълнителен лист. Тогава пред работодателя е открита възможността на принудително изпълнение по общия ред.
Тук спадат и случаите, при които работникът или служителят уврежда трето лице/лица, при и по повод на изпълнението на трудовите си задължения, при условията на ограничена имуществена отговорност и когато застраховател покрива съответната вреда по силата на застрахователен договор, вноските на който се плащат от работодателя.
В този случай работодателят няма право на обезвреда, защото това ще доведе до неоснователното му обогатяване, тъй като застрахователят вече е платил щетата/загубата/вредата, вместо работодателя.
От своя страна, застрахователят придобива право да встъпи в правата на работодателя, за да реализира събиране на вземането си в параметрите на ограничената имуществена отговорност. И това е размерът, който може да претендира застрахователят, независимо колко е платил по застраховката.
Застрахователят ще може да предяви в случая осъдителен иск срещу работника или служителя, на основание и при условията на Кодекса на труда, но без да се минава през рекламационно производство.
Давността за всички искове за ограничена имуществена отговорност по реда на чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ е 1 месец.
Пропускането на месечния срок е пречка за предявяване на осъдителен иск в 3-годишната давност, включително не може да предяви и иск в общата 5-годишна давност по ЗЗД.
Установяване на вредата (чл. 210, ал. 1 и 2 КТ)
Всеки един от елементите на фактическия състав на ограничената имуществена отговорност (ОИО) трябва да бъде установен: касае ли се за небрежност, като форма на вина, деянието е ли с непрестъпен характер, извършено ли е при и по повод на изпълнение на служебните задължения.
Деянието резултатно ли е - довело ли е до вреда/загуба. Деянието в каква форма е - действие или бездействие, или комбинация от двете. Има ли причинна връзка между вредата и деянието?
Ако при установяване на тези елементи се установи, че по-скоро основанието сочи за търсене на пълна имуществена отговорност, то работодателят не трябва да започва процедура по търсене на ограничена имуществена отговорност, а ще трябва да предяви иск за реализиране на пълна имуществена отговорност.
В този случай работодателят няма да загуби правото да се върне към реализиране на ограничена имуществена отговорност, защото сроковете за рекламационното производство спират да текат при образуване на производство за реализиране на пълна имуществена отговорност.
При рекламационното производство презумпцията за вина отпада, преди производството да влезе в съдебната фаза. Работодателят трябва да установи формата на вината и да докаже, че става въпрос за небрежност. Той трябва да установи и всички останали елементи от фактическия състав.
Писмената форма на това производство е задължителна, независимо че в чл. 210 КТ тя не е предвидена изрично.
При съдебно оспорване на основанието за търсене на ограничена имуществена отговорност работодателят следва да докаже, че е спазил срока за реализиране на удръжки. А срокът в чл. 210, ал. 1 КТ е преклузивен.
Изтичането на срока преклудира правото на работодателя да реализира своето право на обезвреда както извънсъдебно, така и в съдебното производство.
Издаване и връчване на заповедта за удръжки
Заповедта е волеизявлението на работодателя, с което той упражнява право на удръжки. Тя се издава от работодателя, а когато щетата е причинена от лице с ръководна функция - от по-горестоящия орган или от колективния орган за управление на предприятието, и в нея се посочват основанието и размерът на отговорността на работника или служителя.
Заповедта съгласно чл. 210 КТ следва да бъде връчена. В този смисъл трайната съдебна практика приема, че писмената форма е форма за действителност. В заповедта следва да са установени всички елементи на ограничената имуществена отговорност, както и размерът на вредата (загубата), който формира и размера на ОИО.
Размерът на вредата може да е по-малък от размера на уговореното трудово възнаграждение (месечно или тримесечно). Работодателят следва да определи размера на удръжката - размера на ОИО, и да го посочи в заповедта.
Тази заповед се издава в рамките на двата преклузивни срока: в 1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й, а когато вредата е причинена от ръководител или при извършване на отчетническа дейност - в 3-месечен срок от откриването й, но не по-късно от 5 години от нейното причиняване - за ръководители и за отчетници.
Връчване на заповедта за удръжки може да се извърши по няколко начина:
1. Връчване срещу подпис - присъствено.
2. Връчване, при отказ от страна на служителя да подпише, а дори и да прочете заповедта. В този случай заповедта се връчва при свидетели, доказващи факта на довеждане до знанието на работника на заповедта.
3. Връчване по пощата. Такова връчване на заповедта за ограничена имуществена отговорност може да се направи и по време на болничен (в случаите на реализиране на ограничена имуществена отговорност не се прилага специална закрила).
4. Връчване по реда на ГПК - чрез нотариус, в рамките на извънсъдебната част процедурата.
Важна особеност при реализиране на ограничената имуществена отговорност е, че ако за един работник са налице три състава, даващи основание за търсене на ограничена имуществена отговорност, в един период, всеки от тези състави се съотнася към трудовото възнаграждение на работника или служителя и е възможно да не може да се вземе пълния размер на ограничената отговорност.
Право на оспорване
След връчването на заповедта на работника или служителя той има право в едномесечен срок да я оспори писмено. В зависимост от поведението на работника, са възможни два варианта:
1. Заповедта не е оспорена в едномесечен срок.
Работодателят може да удържи дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника съгласно чл. 272, ал. 1, т. 6 КТ. При извършване на удръжките от трудовото възнаграждение трябва да бъдат спазвани размерите, разпоредбите за несеквестируемия доход, посочени в чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
В извънсъдебния етап от производство правото на обезвреда на работодателя се трансформира в право прихващане. Това право прихващане е различно от правото на прихващане по ЗЗД. То не действа с обратна сила, а действа в един бъдещ момент - от момента на изтичане на срока за възражение от страна на работодателя.
2. Работникът оспорва заповедта в срока
При оспорване работодателят не може да събере вземането си чрез удръжка от трудовото възнаграждение. Ако така се развият отношенията, се стига до втората фаза на отговорността - съдебната.
Неуспешно реализиране на извънсъдебната фаза е абсолютна предпоставка, за да възникне правото на искова защита за работодателя. Ако рекламационното производство не е реализирано или не е реализирано законосъобразно, или пък е завършено успешно за работодателя, правото на искова защита не възниква.
Ако все пак работодателят предяви иск за вреди за реализиране на ограничена имуществена отговорност, преди да е провел извънсъдебното производство по реда на чл. 210 КТ или след като извънсъдебното производство е приключило успешно, искът му ще е недопустим, а не неоснователен.
Същият ще е резултатът, ако работодателят е предявил иск за реализиране на ограничена имуществена отговорност, след като незаконосъобразно е реализирал извънсъдебното производство, включително при неспазване на сроковете за неговото реализиране.
Съдебна фаза на осъществяване на ограничена имуществена отговорност на работниците и служителите
Работодателят разполага с едномесечен давностен срок съгласно чл. 358, ал. 1, т. 1 КТ, в който може да предяви иск срещу работника. Искът следва да е за размера на претендираната сума съгласно заповедта.
В този случай работодателят трябва да докаже по съдебен ред основанието и размера на отговорността на работника или служителя. Отговорността ще може да се реализира, ако съдът уважи иска на работодателя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар