Обезщетение на работника при отказ да изпълнява работата


Правото на това обезщетение възниква при всяко от следните условия:

  • работник или служител на законно основание е отказал изпълнението или е преустановил работа поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето му.
  • отказ на работник или служител да изпълнява работа, възложена му вън от допустимите случаи за едностранна промяна на мястото и характера на работа, ако е възпрепятстван да изпълнява работата си по досегашните условия

Отказ поради опасност за живота и здравето

Разпоредбата регламентира две възможности: работник или служител на законно основание да откаже изпълнението или да преустанови работа си. 

Не може да бъде правомерен отказът, при който работещият само предполага, че опасността ще възникне. Задължение за работника, при наличието на такава опасност, е да уведоми прекия си ръководител за съществуването на опасността. 

От своя страна, прекият ръководител е длъжен да вземе незабавно мерки относно установяването и отстраняването на опасността и едва тогава работата може да бъде продължена. 

И двете действия на работника или служителя - да откаже изпълнението или да преустанови работа си, трябва да са продиктувани от реално възникнала, а не предполагаема опасност за живота и здравето му. 

Опасността е сериозна, когато последиците от реализирането й са тежки и водят до настъпването на тежки трудови злополуки или други подобни неблагоприятни последици. Тя е непосредствена, когато нейното настъпване е предстоящо и реализирането й би довело до тежките последици. Двете предпоставки следва да са на лице едновременно.

За да възникне задължението на работодателя да изплати това обезщетение, е необходимо отказът на работника или служителя да е направен на законно основание - поради възникнала сериозна и непосредствена опасност за неговия живот и здраве. 

Обикновено право на такова обезщетение възниква за работници, чиито работодатели не са осигурили здравословни и безопасни условия на труд, едно от основните задължения на работодателя, регламентирани в чл. 127, ал. 1, т. 3 КТ. 

Пример за сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето на работник е опасността, на която може да бъде изложен неправоспособен работник, на когото е разпоредено да обслужва машини или съоръжения, както и технологични процеси с повишена опасност или опасността, застрашаваща работник, на когото е разпоредено да работи на голяма височина, без да са му предоставени съответните лични предпазни средства. 

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗЗБУТ „здравословни и безопасни условия на труд“ са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица.

Изискванията за здравословни и за безопасни условия на труда действат едновременно и имат за цел да опазят живота, здравето и работоспособността на работниците и служителите.

Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което не е работил. 

При съдебен спор във връзка с обезщетението или с незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение и претенция за обезщетение по реда на чл. 219, ал. 1 КТ, работникът ще е този, който следва да представи доказателства във връзка с твърденията си, че работодателят му е възложил работа, изпълнението на която е представлявало сериозна и непосредствена опасност за живота му и здравето му. 

В тези случаи съдействие може да получи и от контролните органи на инспекцията по труда. Тя, по искане от работник, но също и по сигнал от синдикален представител, може да извърши проверка за случай, в който работодател възлага работа, която представлява сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работника или служителя.

Въз основа на проверка в предприятието и на съответното работно място контролните органи ще направят преценка, към момента на проверката, налична ли е сериозна и непосредствена опасност за живота и здравето на работещите.

При наличие на такива констатации те могат да издадат задължително за изпълнение предписание на работодателя, както и да приложат принудителната административна мярка за спиране на дейността на машина, съоръжение или работно място.

Отказа да се изпълнява работа извън договореното

Другата възможност за претендиране на обезщетение е предвидена в чл. 219, ал. 2 КТ - при отказ да изпълнява работа, възложена му вън от допустимите случаи за едностранна промяна на мястото и характера на работа, ако е възпрепятстван да изпълнява работата си по досегашните условия. 

Нормата на чл. 219, ал. 2 КТ дава право на лице, имащо качеството на работник или служител, да претендира обезщетение от работодателя си поради това, че не е допуснат от последния да изпълнява трудовите си задължения по заеманата от него длъжност, тъй като работодателят му е възложил други трудови функции, вън от законовите предпоставки за това, и работникът е отказал да изпълнява последните.

Предпоставките в този случай за изплащане на обезщетението следва да са налице кумулативно: да е налице незаконна едностранна промяна на характера или мястото на работата на работника или служителя и промяната да е извършена от страна на работодателя, от една страна. 

От друга страна, следва да е налице недопускане до работата, за изпълнение на която е учредено трудовото правоотношение. 

Извършената от работодателя едностранна промяна на мястото и характера на работа следва да е направена незаконосъобразно - извън допустимите от закона възможности. 

Случаите, при които работодателят има право да променя едностранно мястото и характера на работа без съгласието на работника или служителя, са изброени в чл. 120 КТ (вж. въпрос № 13) и чл. 121 КТ. 

Отказът на работника или служителя ще бъде законен когато работодателят е изменил мястото или характера на работата по непреодолими причини (природно или обществено бедствие), производствена необходимост (временен недостиг на работещи в определено звено в предприятието), престой (преустановява работата в определено звено, участък или работно място поради организационно-технически причини - повреда на машини, недостиг на суровини и материали и пр., което причинява бездействие на работниците и служителите, заети на съответното работно място) или необходимост от командироване.

Допълнително условие, за да възникне правото на обезщетение, е работникът да не е имал възможност да изпълнява работата си (например работодателят не допуска до работното място работника или служителя и не се съобразява с неговия законен отказ относно променените място или характер на работа). 

Размерът на обезщетението в случая по чл. 219, ал. 2 КТ е брутното трудово възнаграждение за периода от време, през което работникът едностранно и незаконосъобразно е преместен и с това работодателят му е попречил да изпълнява договорената работа. 

То се изчислява по реда на чл. 228, ал. 1 КТ - брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Взема се предвид последният календарен месец, през който работникът или служителят е получил пълно месечно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Обезщетенията по чл. 219 КТ подлежат на данъчно облагане.

Няма коментари:

Публикуване на коментар