Работа на два трудови договора при един и същ работодател

Допълнителен трудов договор с работник или служител, с който вече има договор по основно трудово правоотношение, може да бъде сключен на основание на чл. 110 от Кодекса на труда (КТ). 

В тази разпоредба е предвидено, че работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.

За изясняване на характера на този вид трудов договор е важно да се отбележи на първо място, че дефиницията за „основно трудово правоотношение“ се съдържа в § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КТ. 

Съгласно дефиницията „основно трудово правоотношение“ е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. 

Следва да се има предвид, че няма нормативно изискване по основното трудово правоотношение работникът или служителят да работи с нормална продължителност на работното време.

Следователно, дори и когато работникът или служителят има сключен трудов договор с работодателя за непълно работно време, но впоследствие сключва нов трудов договор, вторият трудов договор се сключва на основание чл. 110 КТ - като трудов договор за допълнителен труд.

Разпоредбата на чл. 110 КТ съдържа и още две важни условия за сключване на трудов договор за допълнителен труд при същия работодател.

Първото е работата, която се уговаря в този трудов договор, да е различна от работата, която се изпълнява по основното трудово правоотношение. 

Практически това прегражда възможността за една и съща работа да се сключват два трудови договора между едни и същи страни. 

Следва да се обърне внимание, че разпоредбата предвижда най-общо израза „работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения“, а не се отнася единствено за длъжност. 

Именно поради това не е допустимо да се сключва трудов договор по чл. 110 КТ, в който формално да е уговорено, че работникът или служителят е на различна длъжност, но практически да извършва същата работа, която има задължение да изпълнява по основното трудово правоотношение. 

Целта на това ограничение е да се избегне създаването на възможност да се прикрива полагането на извънреден труд чрез сключване на трудов договор за допълнителен труд при същия работодател.

Друго важно условие е работата по трудовия договор за допълнителен труд да се извършва извън установеното работно време по основния трудов договор. 

Това е логично решение, доколкото работникът или служителят има различни задължения по двата трудови договора. По всеки един от тях той има задължението да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа, поради което не може през работното време по основното трудово правоотношение да извършва работата и по трудовия договор за допълнителен труд.

Видно от изложеното, за полагане на допълнителен труд при същия работодател се сключва отделен трудов договор, като се спазват всички разпоредби на КТ и актове за прилагането му. Трудовото възнаграждение също се определя самостоятелно и независимо от трудовото възнаграждение по основното правоотношение.

При полагането на допълнителен труд следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 112, т. 1 КТ. 

Полагането на допълнителен труд от работници или служители, които работят при специфични условия и рискове за живота и здравето им, които не могат да бъдат отстранени или намалени независимо от предприетите мерки, се забранява - за работа при същите или други специфични условия. 

Става въпрос за забрана за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия, при които работникът или служителят работи по основния си трудов договор и за която работа той има право на намален работен ден съгласно Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, или на допълнителен платен годишен отпуск съгласно Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск.

Поради обстоятелството, че трудовият договор по чл. 110 КТ се сключва за работа извън работното време по основното трудово правоотношение, разпоредбата на чл. 113 КТ въвежда специални изисквания относно максималната продължителност на работата по този трудов договор. 

Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд, заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване, не може да бъде повече от:

  1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
  2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.

За работниците и служителите над 18-годишна възраст е предвидена възможност да полагат труд с по-голяма продължителност, стига да има от тяхна страна изрично писмено съгласие за това. 

В случай че работникът или служителят не даде съгласие, той не може да бъде задължен да работи повече от 48 часа седмично, като отказът му не може да доведе до настъпване на неблагоприятни последици за него. 

Изричното писмено съгласие, което работникът или служителят дава на работодателя по договор за допълнителен труд по чл. 110 КТ за работа повече от 48 часа седмично, е за период, не по-дълъг от четири месеца. 

Законът не изисква тези четири месеца да са в рамките на една календарна година, т. е. част от периода може да започва в една календарна година и да продължава в следващата.

Освен това не се съдържа изискване за еднократност на периода, т. е. след изтичането му работникът или служителят може да даде съгласие за следващ период в рамките на срока на сключения договор за допълнителен труд.

Във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време по двата трудови договора (основен и допълнителен) не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна (12-часова) и седмична (48-часова) почивка, установена с КТ.

Друг важен практически въпрос е относно размера на платения годишен отпуск, на който имат право работниците и служителите, полагащи допълнителен труд при същия работодател.

Изчисляването на полагащия се платен годишен отпуск по договор за допълнителен труд по чл. 110 КТ става по общия ред, като се има предвид разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.

Трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години. За един ден трудов стаж се зачита времето, през което работниците или служителите са изработили най-малко половината от максимално установената с Кодекса на труда нормална дневна продължителност на работното време или установеното за тях с решение на Министерския съвет намалено работно време.

Следва да се има предвид обаче, че този отпуск не е „допълнителен“ и не се добавя към платения годишен отпуск по основното трудово правоотношение. 

Поради това е желателно работникът или служителят да ползва платения си годишен отпуск по двете трудови правоотношения едновременно, тъй като в противен случай, ако лицето ползва отпуска си по основното трудово правоотношение, ще се налага да се явява на работа по договора за допълнителен труд и обратно.

Друга важна характеристика на този вид трудов договор е и възможността той да се прекратява от работника или служителя или от работодателя и с предизвестие от 15 дни (чл. 334, ал. 1 КТ). При уволнение на основание чл. 334, ал. 1 КТ работникът или служителят не ползва закрила при уволнение по реда на чл. 333 КТ.

За този вид трудов договор важи изискването за подаване на уведомление до Националната агенция за приходите, уредено общо за трудовите договори в чл. 62, ал. 3 КТ. Ето защо в тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Ненко САЛЧЕВ, началник на отдел „Трудово право и условия на труд“ в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в МТСП

Няма коментари:

Публикуване на коментар