Съдебна практика: Прикрито трудово правоотношение

 

Съществува обективна разлика между тру­дов и граждански договор. Докато при гражданския договор се дължи прес­ти­ра­не на определен резултат, то при трудовия договор задължението е за полагане на труд за определено време на определено място.

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен състав, 20 юли 2010 год. 

Образувано е по касационна жалба предявена Дирекция ”Инспекция по труда” – гр.Пловдив против Решение на Районен съд гр.Пловдив,с което е отменено Наказателно постановление на директора на “Дирекция” ОИТ” – гр.Пловдив, с което е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 15000 /петнадесет хиляди /лева за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно приложение на закона при постановяване на първоинстанционния съдебен акт, съставляващо отменително основание по чл.348, ал.1 от НПК, във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН. Поддържа се, че нарушението на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ е доказано по безспорен начин, като направените изводи от първоинстанционния съд в противния смисъл са неправилни и незаконосъобразни.

Твърденията са, че към момента на проверката Д. е престирал работна сила при съществуващи елементи на трудово правоотношение, без да е сключен трудов договор в писмена форма с работодателя.

Поддържа се също така, че се касае за “техническа грешка” при изписване на датата на установяване на административното нарушение в АУАН, като правилната дата на установяване на нарушението е 19.05.2009г.

Претендира се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление, при разглеждане на делото по същество от състава на касационния съд. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си юрк.М., която поддържа жалбата и моли за отмяна на постановения съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отмени наказателното постановление първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства по делото не е установено по безспорен начин, че е осъществен съставът на визираното в АУАН и НП административно нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ, като не е установено по категоричен начин Д. да е престирал работна сила.

В тази връзка е приел, че актосъставителят Тонев не е бил категоричен, дали именно Д. е бил един от работещите в цеха с машините, като е заявил, че е възможно справката на основание чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, която е дал на въпросните лица, да е достигнала и до свидетеля Д..

Отделно от това, съдът е приел, че от въпросната справка, попълнена от Д., не става ясно, че е налице трудово правоотношение със съществените му характеристики. 

Било е попълнено единствено работно време, което формално погледнато е крайно недостатъчно, за да се формира извод за наличие на трудово правоотношение, тъй като не са посочени почивки и уговорено възнаграждение.

При това положение, първоинстанционният съд е приел, че не е установено наличието на трудово правоотношение, като е било напълно възможно Д. да е полагал труд през посочения период за постигане на определен резултат, а що се касае до сключения след проверката трудов договор, то същия не доказвал, че преди това правоотношенията между страните са били трудови.

При правилна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, първоинстанционния съд е извел обоснован извод, че не е осъществен състава на административно нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Събраните доказателства по делото, не обосновават безпротиворечив извод, че Д. е престирал работна сила в ответното дружество при съществуващи елементи на трудово правоотношение, а именно работ­но време, работно място и уговорено трудово възнаграждение, а не е полагал труд на друго основание.

В този смисъл и от попълнената от Д. справка на основание чл.402, ал.1, т.3 и чл.402, ал.2 от КТ не е видно въобще каква трудова функция е осъществявявало лицето, което я е подписало, при как­во възнаграждение, при какви почивки и т.н.

На практика вписаното в справката покрива в пълна мяра и реквизитите на правна връзка с лицето като по гражданско правоотношение/без да се отчита самия на­чин на съставяне на същата, подготвена като типов образец от Инспекцията/.

В тази насока е безспорно, че съществува обективна разлика между тру­дов и граждански договор. 

Докато при гражданския договор се дължи прес­ти­ра­не на определен резултат, то при трудовия договор задължението е за полагане на труд за определено време на определено място.

Елемент от минимално необходимото договорно съдържание на тру­до­вото правоотношение, е характерът на работата. Това е трудовата функция на работ­ни­ка или служителя, която се определя от предмета на дейността, която работ­ни­кът или служителят извършва, обема на работата и условията, при които я изпълнява.

В случая с Д., от събраните в хода на административно – нака­зателното производство доказателства не може да се направи извод за това – каква конкретна функция е осъществявал с изпълняваните от него задължения, на място в или извън цеха и при какви условия на това изпълнение – заплащане, работно вре­ме, почивки и т.н., което е съществено. Не може да се приеме съществуването на правна връзка при условията на трудово правоотношение/ и то по трудов договор/, по принцип.

При положение, че в НП се сочи, че Д. е полагал труд по трудов до­го­вор, то следва да се посочат именно установените съществени елементи на същия, като главен е този с изпълняваната от него трудова функция, допълвана от работното време, заплатата, почивките и т.н.

От събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод именно по отношение този съществен момент, още повече че и самият актосъставител не е категоричен дали Д. е получил от него справката за попълване, или тя е достигнала до Д. по друг начин, като актосъставителят е заявил, че е възможно справката, която е дал за попълване от работещите в цеха лица, да е достигнала и до Д..

Съгласно императивните норми на чл.1, ал.2 и чл.62, ал.1 от КТ отношенията по предоставяне на работна сила, следва да се уреждат само като трудови, посредством сключен трудов договор в писмена форма, но в случая от доказателствата по делото не е установено по безспорен начин, да е престирана именно работна сила от страна на Д., което да налага регламентирането на отношенията между същия и ответното дружество като трудови по КТ. 

Сключения след проверката трудов договор между Д. и ответното дружество, не води до извод, че правоотношенията преди сключването му са били такива, като фактът на последващо сключване на трудов договор между Д. и дружеството, правилно е преценен от първоинстанционния съд, като ирелевантен по отношение на характера на процесните правоотношения към момента на проверката.

Настоящият състав намира за неоснователни и доводите на касатора за допусната техническа грешка при изписване на датата на установяване на нарушението в АУАН и в НП. В тази връзка следва да се посочи, че в съставения акт за установяване на нарушението /АУАН/ с дата 21.05.2009г. е посочено, че дружеството е допуснало в дърво­делс­кия си цех в гр.Кричим “...към 20.05.09г....” на работа работника Стоян Михайлов Д., без да е сключен с него писмен трудов договор.

В противовес на това с НП е вменено на дружеството извършено от него нарушение за това, че “...към 19.05.09г....” е допуснат до работа този работник. Т.е. налице е съществено разминаване между съставения АУАН и НП по този особено съществен елемент. В тази насока в съдебното производство пред първостепенния Съд е станало ясно, че проверката е извършена на дата 19.05.2009г./така показанията на актосъставителя Тонев в с.з. на 30.11.2009г./, но нарочен протокол за това не е бил съставен, при все това, че самият АУАН е съставен два дни по – късно.

Ето защо, Съдът прие касационната жалба за неоснователна, като не са налице сочените касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение.

Линк към решението