сряда, 22 юни 2022 г.

Право на платен годишен отпуск на незаконно уволнен и възстановен на работа работник

Писмо № 04-15-80 от 06.04.2021 г. на МТСП

Нормативно основание: Член 155 КТ; чл. 37а НРВПО

Правото на платен годишен отпуск е изрично определено в Хартата на основните права на Европейския съюз, която има същата правна сила като тази на Договорите. 

В член 31, пар. 2 от Хартата се предвижда, че „всеки работник има право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск“.

В член 7, пар. 1 от Директивата за работното време се предвижда, че Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика.

Видно от тълкувателно съобщение относно Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, статутът на лицето съгласно националното законодателство не е от решаващо значение за приложимостта на Директивата за работното време. 

Нейната приложимост зависи от това дали съответното лице се определя като „работник“, съгласно определението на понятието „работник“ в съдебната практика на ЕС.

В тази връзка категорията „работник“ по смисъла на законодателството на ЕС е независима от категорията, определена в националното право, като практиката на Съда е в посока, че понятието „работник“ не следва да се тълкува ограничително и служителите в публичноправна организация се определят също като „работници“, независимо от статута им на държавни служители. В Определение на Съда на ЕС по дело С-519/09 изрично е постановил, че „служителите в публичноправна организация се определят като работници“ за целите на Директивата за работното време, независимо от статута им на държавни служители.

Платеният годишен отпуск е субективно право на всеки „работник“ по смисъла на Директивата за работното време и представлява период от време, през който „работникът“ се освобождава от задължението да полага труд. Следователно статутът на лицето и видът на правоотношението, по което работи (трудово или служебно), не са от значение за възникването и упражняването на това право.

Правото на платен годишен отпуск на работниците и служителите, наети по трудово правоотношение по Кодекса на труда (чл. 155 от кодекса) и на държавните служители, назначени по Закона за държавния служител (чл. 56 от закона), е гарантирано в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и той не е в по-малък размер от този, предвиден в Директивата за работното време.

С оглед изложеното по-горе сме на мнение, че решение ECLI:EU:C: 2020:504, с което се постановява, че

работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, има право да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер 

за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна, има задължителна сила и се отнася за всяко отменено като незаконосъобразно прекратено трудово или служебно правоотношение, независимо от основанието за прекратяване.

Считаме, че при прекратяване на трудово или служебно правоотношение решение ECLI:EU:C:2020:504 отново има обвързваща сила и следва да се приложи.

Съответно, ако лицето е работило на друга работа през периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на първата работа, съответният работник не може да претендира по отношение на първия си работодател право на платен годишен отпуск за периода, през който е работил на друго място (т. 79 от ECLI:EU:C:2020:504)

Бихме искали да обърнем внимание на разпоредбата на чл. 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която в началото на всяка календарна година, но в срок не по-късно от 31 януари работодателят е длъжен да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години. 

В тази връзка и предвид гореизложеното считаме, че при изпълнение на това задължение работодателят следва да уведоми възстановен на работа работник или служител, чието уволнение е признато за незаконно и е възстановен на работа, и за размера на платения годишен отпуск, полагаем му се за периода на незаконното уволнение.


Няма коментари:

Публикуване на коментар