По реда на чл. 192 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции, или от друг орган, оправомощен със закон.
Дисциплинарните наказания на ръководителя на предприятието, както и на работници или служители, назначени от по-горестоящия орган, се налагат от този орган.
Основното правило, залегнало в чл. 192 КТ, е, че дисциплинарната власт поначало принадлежи на работодателя. Тя представлява съвкупност от правомощия за налагане на работника или служителя едно от предвидените в чл. 188 КТ дисциплинарни наказания при виновно неизпълнение на трудовите задължения (чл. 186 КТ), както и да го третира като наказан за определен период от време (чл. 197, 198 КТ).
С цел по-ефективно управление на трудовия процес законът предоставя на работодателя възможността да упражнява разпоредителната и дисциплинарната си власт чрез упълномощени лица.
Разпоредбата на чл. 192, ал. 1 КТ беше редактирана с промяната на кодекса през 2015 г., като промяната е в сила от 17.07.2015 г. (до този момент дисциплинарните наказания се налагаха от работодателя или от определено от него лице, или от друг орган, оправомощен със закон, като не ставаше ясно какво точно лице от предприятието работодателят може да определи като лице, оправомощено да налага дисциплинарни наказания).
Към момента е в сила изрично изискване, според което упълномощеното от работодателя длъжностно лице да налага дисциплинарни наказания трябва да бъде натоварено с ръководни функции.
Какви са основните характеристики на упълномощеното от работодателя лице, което може да налага дисциплинарни наказания?
На първо място, упълномощеното лице следва да притежава характеристиката „длъжностно“. Това означава, че работодателят и упълномощеното от него лице трябва да бъдат в трудово-правни отношения помежду си. Дисциплинарните наказания не могат да се налагат от лице, което работи при работодателя на граждански договор например.
Лице, което работи при работодателя по граждански договор, не може да бъде упълномощавано с дисциплинарна власт поради това, че самото то не се намира в трудово правоотношение и спрямо него не се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.
То не може да има качеството нито на работник или служител, нито на длъжностно лице, поставено в йерархическа зависимост от работодателя. От друга страна, работникът или служителят, който понася дисциплинарната отговорност, не е в дисциплинарна зависимост от едно лице, което за него не се явява нито работодател, нито упълномощено длъжностно лице по смисъла на чл. 192, ал. 1 КТ. Следователно, определеното от работодателя лице трябва да е в трудови правоотношения с него, за да е възможно по реда на чл. 192, ал. 1 КТ да му бъде предоставена дисциплинарната власт, принадлежаща поначало на работодателя. Определеното от работодателя лице следва да заема длъжност по щата на предприятието, която да е натоварена с ръководни функции.
Съгласно § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КТ „длъжностно лице“ е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието.
На следващо място, упълномощеното лице следва да изпълнява ръководни функции, т. е. да бъде длъжностно лице, което е член на ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КТ – „ръководство на предприятието“ е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).
Дисциплинарната власт може да се делегира на заместници на едноличния ръководител: от директор на заместник-директор например, т. е. на други ръководни длъжности, които са част от ръководния екип.
Поначало работодателите по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ учредяват, изменят и прекратяват индивидуални трудови правоотношения и осъществяват ръководство на трудовия процес лично и чрез своите органи (физическо лице или състав от физически лица). Ръководителите на предприятия по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ (управител, директор и др.) са носители на работодателската правоспособност.
Те могат да учредяват, изменят и прекратяват индивидуални трудови правоотношения, както и да упражняват и изпълняват отделни трудови права и задължения. При отсъствие на ръководителя на предприятието, неговият заместник упражнява правомощията му в длъжностното си качество. При няколко заместници, равни по правомощия, работодателят определя кой от тях ще изпълнява временно функциите му.
В случаите когато се касае до отделна структурна единица в предприятието, която се ръководи от специално назначен представител на работодателя, в длъжностната характеристика на когото е предвидено правомощието да назначава и освобождава работници и служители, е налице надлежна делегация чрез упълномощаване и на дисциплинарната власт на работодателя. В тази хипотеза друго упълномощаване на дисциплинарната власт на работодателя не се изисква, за да се осъществи изискването на чл. 192, ал. 1, пр. 2 КТ (Решение № 167 от 7.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7121/2013 г., III г. о., ГК).
В случаите, при които работодателят е възложил налагането на дисциплинарното наказание на определено от него длъжностно лице с ръководни функции, това лице трябва да осъществи цялостната дисциплинарна процедура, включително да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, да събере и оцени посочените доказателства и да провери отношението на извършителя към деянието с цел да бъде направена обективна преценка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар