Кодексът на труда урежда различни видове учебни отпуски, които се предоставят на работника или служителя заради възможността да съчетае работата по трудовото правоотношение с обучение в учебно заведение.
Съгласно чл. 169, ал. 1 КТ, работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година.
Отпускът се ползва независимо от всички останали видове отпуски. Той може да се ползва наведнъж или на части и не се предоставя на работник или служител, който повтаря учебната година по неуважителни причини.
Учащите се имат право еднократно и на платен отпуск от 30 работни дни за подготовка и явяване на зрелостен или държавен изпит, включително и за подготовка и защита на дипломна работа, дипломен проект или дисертация.
За подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен „доктор“ работниците и служителите, зачислени на задочна или на докторантура на самостоятелна подготовка, имат право еднократно на 6 месеца платен отпуск, а за подготовка на дисертационен труд за получаване на научна степен „доктор на науките“ – 12 месеца. Това право се ползва със съгласието на работодателя. Работниците и служителите, които учат във вечерни учебни заведения със съгласието на работодателя, освен тези, които работят при намален работен ден от 7 или по-малко часа, се освобождават 1 час по-рано от работа всеки учебен ден.
От фактическа гледна точка платеният отпуск за обучение представлява продължителен период от време, през който работникът или служителят не работи, а учи в организирани форми на обучение, като трудовото правоотношение се запазва.
Отпуските за обучение, регламентирани в разпоредбата на чл. 169 от Кодекса на труда, се отнасят за тези работници и служители, които се обучават без откъсване от производството (например задочно, вечерно, дистанционно), като е необходимо обучението да се осъществява с предварителното съгласие на работодателя. Учебният отпуск се предоставя на лице, чието основно качество е работник и служител, а не на студент в редовна форма на обучение (чието основно качество се предполага, че е студент).
Съгласно практиката на МТСП висшите училища осъществяват цялостната си дейност върху принципа на академична автономия в съответствие със законите на страната (чл. 19, ал. 4 от Закона за висшето образование – ЗВО). Те самостоятелно изготвят цялостната учебна документация за всяка специалност, която съгласно чл. 39, ал. 2 ЗВО обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес.
Предвид различието и спецификата в учебните планове и формите на обучение, преценката дали се налага откъсване от производството за посещаване на учебни занятия или не, следва да се прави индивидуално за всеки отделен случай. Следователно, ако формата на обучение не налага откъсване от производството, работник или служител, който учи във висше училище със съгласието на работодателя, може да ползва платен отпуск по реда на чл. 169, ал. 1 и 3 КТ.
Отпуските за обучение се предоставят за обучение във всяка от трите степени на висшето образование по чл. 42 от Закона за висшето образование: бакалавър, магистър и доктор, както и за обучение в средни училища. Няма значение видът и характерът на учебното заведение – държавно или частно.
По своята правна същност платеният отпуск за обучение е правна възможност за работника или служителя, която възниква с придобиване на качеството учащ се в съответната форма и степен на учебно заведение. За да бъде учебният отпуск платен, е необходимо предварително дадено съгласие от работодателя за обучението на работника или служителя. В случай на отказ от работодателя, не е налице изискване в Кодекса на труда последният да го мотивира. Според чл. 52 НРВПО съгласието на работодателя по чл. 169, 170 и 171 от Кодекса на труда се дава в писмена форма за всеки отделен случай.
Съгласно Решение № V-111 от 20.07.2010 г. на ОС – Бургас, по в. гр. д. № 1081/2010 г., 5-ти въз. гр. с-в,
упражняването на правото на отпуск представлява сложен фактически състав, включващ писмено волеизявление (искане) от страна на работника, отправено до работодателя и кореспондиращо му, дадено от последния насрещно положително волеизявление (съгласие). За ученическия отпуск се изисква дори писмено предизвестие от седем дни.
Едва с наслагването на посочените елементи възниква и правото на работника, оправдано да отсъства от предприятието за конкретно определен период от време. Самоволното отсъствие от работа противоречи на поетия от работника със сключването на трудовия договор негов главен ангажимент да упражни труда си добросъвестно и точно в обема, който е предвиден по длъжностната му характеристика, и за установеното във вътрешните правила на предприятието работно време.
Как се заплаща отпуска
Съгласно чл. 53 НРВПО, възнаграждението, което се изплаща на работника или служителя при ползването на отпуск по чл. 169 и 170 КТ, се изчислява по реда на чл. 177 от кодекса.
При прекратяване на трудовото правоотношение парично обезщетение за неизползвания отпуск по чл. 169 и 170 КТ не се изплаща.
Отпуски за обучение се полагат на работници и служители, които придобиват нова образователно-квалификационна степен. За повишаване на квалификацията, независимо дали се осъществява във висши училища, отпуски за обучение не се полагат. В тези случаи може да се сключи договор за квалификация и преквалификация по реда на чл. 234 от Кодекса на труда.
Следователно в случаите, когато работник или служител има придобита специалност и в „момента я упражнява“, се предполага, че той повишава квалификацията си по вече придобитата специалност. За квалификация и преквалификация не се полага отпуск за обучение.
Съгласно практиката на МТСП, според чл. 66, ал. 4 ЗВО специализант е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност. С оглед на това, приложение следва да намери Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, с която се уреждат условията и редът за провеждане на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и финансирането му.
Как се заявява отпуска
Лицето е длъжно да използва съответния учебен отпуск само според неговото предназначение – за посещение на учебни занятия, за подготовка и явяване на изпити.
Съгласно чл. 171а КТ, отпуските на учащите се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително. Към заявлението за отпуск следва да се представи уверение от учебното заведение за формата на обучение и периода на заетост за присъствени занятия или явяване на изпит.
След ползване на отпуски за присъствени занятия или за явяване на изпити, работникът или служителят е длъжен отново да представи документ, удостоверяващ дните на учебните занятия и явяването на изпит (чл. 51, ал. 2 НРВПО) – студентска (ученическа) книжка или друг документ от учебното заведение за удостоверяване посещението на учебните занятия и явяването на изпит.
Следва да се има предвид, че когато учащият се е отсъствал от учебни занятия или не се е явил на изпит по уважителни причини, ползваният отпуск се счита неплатен.
Ако работникът или служителят отговаря на изискванията за ползване на отпуск за обучение, работодателят е длъжен да оформи ползването му по съответния ред.
Когато работникът или служителят в рамките на една учебна година полага изпити за две учебни години, той има право да ползва отпуск за две години. За да се ползва това право в пълен размер, трябва да се положат всички изпити, предвидени в учебния план и за втората учебна година. Когато учащият се яви само на част от изпитите, размерът на отпуска се определя по преценка на съответния работодател.
Съгласно практиката на МТСП, докторантите нямат право на двата отпуска: от 30 дни по реда на чл. 169, ал. 3 и на 6 месеца по реда на чл. 169, ал. 4 КТ, тъй като за докторантите е предвидена изрична уредба. Освен отпуска по ал. 4 на чл. 169 КТ, в чл. 171, ал. 1, т. 4 КТ изрично е предвидено, че задочните докторанти или докторантите на самостоятелна подготовка имат право да ползват и неплатен отпуск до 4 месеца за подготовка и защита на дисертация.
В чл. 352, ал. 1, т. 2 КТ е предвидено, че за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в следните случаи: ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им. Размерът на платения годишен отпуск, на който има право работникът или служителят, се определя пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж. Следователно за времето на ползване на платен отпуск по чл. 169 КТ работниците и служителите имат право на платен годишен отпуск.
Няма коментари:
Публикуване на коментар