С оглед на продължаващата пандемия от COVID-19 e важно работодателите да не допускат работници и служители или външни лица, които проявяват симптоми на остри заразни заболявания.
Ето защо отстраняването на работници и служители с такива симптоми може да се приеме като обоснована мярка за ограничаване на разпространението на заразата и за запазване на живота и здравето на останалите работници и служители в предприятието.
При явяване на работа на работник или служител, който проявява симптоми на заразно заболяване, в това число повишена телесна температура и/или силна кашлица, е необходимо лицето да се отстрани и да се предприемат мерки за установяване на здравното му състояние, включително и експертиза на работоспособността.
Експертизата на временната неработоспособност се извършва от здравните органи по ред, определен в Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ).
При описаната хипотеза работникът или служителят следва да се насочи за определяне на работоспособността му от компетентните здравни органи.
Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 НМЕ предвижда, че всички лабораторни изследвания и лечебни процедури (физиотерапия, рентгенова терапия и др.) на работоспособни осигурени лица могат да се извършват в работно време с разрешението на работодателя, без да се издава болничен лист.
В този случай лекарят, който прави изследването или консултацията, издава служебна бележка на осигурения, в която отразява часа на явяването и часа на приключването на изследването (чл. 16, ал. 2 НМЕ).
Когато здравните органи установят временна неработоспособност, те издават болничен лист, който е основание за ползване на отпуск по чл. 162 КТ и е за периода до възстановяване на работоспособността.
По време на ползване на този отпуск се изплаща обезщетение от държавното обществено осигуряване. Осигуреният (работникът или служителят) е длъжен да представи болничния лист или да уведоми работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.
В случаите, при които лекуващият лекар или ЛКК са констатирали състояние на неработоспособност, но осигуреният откаже да му се издаде болничен лист, последният задължително се издава и служебно се изпраща на работодателя/осигурителя, където работи осигуреният (чл. 9, ал. 3 НМЕ).
Важно е да се има предвид, че осигуреният не може по своя преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Осигурителите (работодателите) също нямат право да допускат на работа осигурените (работниците и служителите), които се намират в отпуск поради временна неработоспособност (чл. 18, ал. 1 НМЕ).
Когато лекарят установи, че няма основание за ползване на отпуск за временна неработоспособност и работникът или служителят може да изпълнява служебните си задължения, работодателят е длъжен да го допусне до работа.
В този случай явяването пред здравните органи може да се установи с издадена служебна бележка, като не трябва да се ограничава правото на работника или служителя да получава трудовото си възнаграждение. Още повече че при евентуален трудов спор може да се приеме, че отстраняването от работа е незаконосъобразно и работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното отстраняване на основание чл. 214, ал. 1 КТ.
Трябва да се има предвид, че съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.
Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното (чл. 8, ал. 2 КТ).
За да не се начисли и изплати пълният размер на трудовото възнаграждение на работника или служителя, работодателят следва да разполага с доказателства и да е установил недобросъвестността при изпълнението на правата и задълженията на лицето.
Поради това единствено когато работникът или служителят има симптоми на заразна болест и му е указано да се яви пред здравен орган за оценка на работоспособността, но лицето не е изпълнило нарежданията на работодателя, е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 199, ал. 3 КТ, съгласно която през времето, докато трае отстраняването, работникът или служителят не получава трудово възнаграждение.
Ненко САЛЧЕВ, началник на отдел „Трудово право и условия на труд“ в Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“ в МТСП
Няма коментари:
Публикуване на коментар