Възможност за разсрочване плащането на глоби пред Инспекция по труда

Разпоредбата на чл. 415д КТ установява възможност за разсрочване на вземания от влезли в сила наказателни постановления, с които се налагат административни наказания от контролните органи на инспекцията по труда.

 Съгласно чл. 415д, ал. 3 КТ за периода на разсрочване, когато бъде допуснато, нарушителят дължи лихва в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта. 

Важно е нарушителите да знаят и имат предвид, че за периода на разсрочването спира да тече давността за разсрочените вземания (чл. 415д, ал. 8 КТ), предвид което при нарушаване на погасителния план нарушителят не може да се позовава на изтекла давност, по време на действие на погасителния план.

Инициирането на разсрочване на вземането от наложена глоба или имуществена санкция може да бъде направено до изпращането на административнонаказателната преписка за принудително събиране в Националната агенция за приходите. 

Предвид това по искане за разсрочване, постъпило след изпращане на вземането за принудително събиране, се постановява отказ. Но искането за разсрочване може да бъде отхвърлено и по други причини. 

Така например то няма да бъде допуснато по отношение на работодател, за когото има решение за производство по ликвидация или несъстоятелност, както и след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Стартирането на процедурата се извършва по инициатива на нарушителя, който също е и длъжник. 

Той или негов изрично упълномощен представител може да отправи искане за разсрочване на плащането на дължимите суми по влезли в сила наказателни постановления, издадени от изпълнителния директор или от директор на дирекция „Инспекция по труда“. 

В случай че искането е отправено от търговско дружество, то следва да е направено от законен представител на търговеца. 

За улеснение на гражданите инспекцията по труда, на своя електронен сайт, е поместила необходимите формуляри за кандидатстване по процедурата за разсрочване. Те могат да се намерят в рубриката „Административно обслужване“, подрубриката „Формуляри“.

Разработен е формуляр - образец на искане за стартиране на процедура по разсрочване на глоба или имуществена санкция. 

Към искането следва да се приложи декларация за семейното състояние (положение), която също е под формата на готов формуляр. 

В нея се посочва семейното положение на нарушителя, искащ разсрочване на задълженията му, брой членове на семейството и деца (под 18 години), отглеждани в семейството. 

Прилага се и декларация за имущественото състояние и за годишния доход на нарушителя (под формата на готов формуляр), в която нарушителят следва да посочи размера на дохода си за последните 12 месеца, както и правата, и вещите, притежавани от него като физическо лице, и тези, които са семейна имуществена общност, както и да посочи годишния си доход за 12 месеца преди искането. 

Прилага се декларация за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях, включително такива, дължими за издръжка и в изпълнение на наложено наказание пробация чрез принудителен труд. И тази декларация е под формата на готов образец.

Нарушителят (длъжникът) следва да изготви и представи проект за погасителен план за разсрочване на задълженията, в която самият длъжник има право да предложи съответен брой месеци, като се съобрази със сроковете за разсрочване, предвидени в чл. 415д, ал. 6 КТ: за задължения от глоби до 5000 лв. - за срок до две години, а за задължения над 5000 лв. - за срок до три години. 

В погасителния план за разсрочване задължително трябва да бъде вписано задължението - главница плюс лихви, като падежът за плащането винаги е една и съща дата, която трябва да е определена до 28-о число на месеца. 

Нарушителите трябва да представят справка и доказателства за финансово-икономическото състояние. Доказателствата за финансово-икономическото състояние на длъжника - едноличен търговец или търговско дружество или приравнено на него лице, се представя във вид на справка, която трябва да съдържа данни за собствения капитал, дългосрочните задължения, краткосрочните задължения, краткосрочните вземания, разходите, нетните приходи от продажби, както и коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност.

Изисква се и изготвянето на перспективна програма за развитие за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване. Тя съдържа стратегия за стопанската дейност, прогноза за паричния поток на предприятието, както и прогнозни данни за коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност.

Представят се и някои документи, които имат за цел да предоставят информация за финансовата стабилност на длъжника. 

Те са:

• отчет за приходите и разходите за предходната финансова година и 
• баланс за предходната отчетна финансова година и за последния отчетен период.

Независимо от факта, че в искането за стартиране на процедура по разсрочване е посочен като един от необходимите документи удостоверение за актуално състояние, вероятно такъв няма да е необходим с оглед на факта, че нарушителят е предоставил своя ЕИК (БУЛСТАТ), чрез който инспекцията по труда може служебно да направи справка за актуалното състояние на дружеството.

Ще е необходима декларация за липса на решение за ликвидация и открито производство по несъстоятелност, както и официален документ, удостоверяващ тези факти. 

Когато искането за разсрочването се прави чрез пълномощник, то към искането следва да бъде представено в оригинал изрично пълномощно, от текста на което ясно личи волята на упълномощителя за подаване на искане за разсрочване и че пълномощникът следва да го представлява пред органите на ИА „ГИТ“ във връзка с подаване на искането за разсрочване. Пълномощното може да се представи като заверено „Вярно с оригинала“ копие.

Административният орган може да изиска при необходимост и други документи, удостоверяващи представителството на лицето, подало искането или внасящи яснота във връзка с представителството на лицето, подписало искането.

Ако нарушителят е юридическо лице, което не е търговец, удостоверяването на качеството на представляващ може да стане и с други документи, съдържащи данни за качеството на лицето, направило искането (съдебно решение за регистрация за юридически лица с нестопанска цел, договори по ЗЗД и др., в които е вписано лицето, представляващо предприятието). 

Качеството на законен представител може да бъде удостоверявано и със заверени копия от трудовия договор на неговия ръководител, договор за управление, заповед за назначаване или аналогични документи.

Искането за разсрочване, ведно с посочените по-горе документи, се подава пред директора на дирекция „Инспекция по труда“ - за задължения от имуществени санкции до 5000 лв., и пред изпълнителния директор - за задължения над 5000 лв. 

Когато са налице непълноти в документите представени с искането за разсрочване, или такива липсват, от органа, пред който е подадено искането, следва да се изпрати писмо, с което да се посочат изчерпателно документите, които не са представени, и на подателя се дава срок 7 дни от датата на получаването му за отстраняване на непълнотите в документацията, преди административнонаказващият орган да се произнесе по преписката. 

Когато документите не бъдат изпратени или не се отстранят нередностите в постъпилото искане за разсрочване, административнонаказващият орган оставя без уважение постъпилото искане чрез постановяване на отказ.

Отказът за разсрочване се оформя като решение и не подлежи на обжалване. Решението влиза в сила от издаването му, като административнонаказателната преписка се изпраща в НАП за принудително събиране на вземането.

Разсрочването се допуска с решение. То се издава в едномесечен срок от получаване на искането за разсрочване. 

Разсрочване се допуска и когато се установи, че наличните парични средства на нарушителя не са достатъчни за погасяване на задълженията му по влезли в сила наказателни постановления, но може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задълженията длъжникът ще бъде в състояние да ги изплати.

В решението, с което се одобрява разсрочването, се определят крайният срок, погасителните вноски и други условия, в т. ч. последиците от неспазването им. 

Обикновено в решението е предвидено, че при неизпълнение на падежа, съответно на една, но не повече от две последователни вноски, съгласно погасителния план, дължимите суми стават незабавно изискуеми, заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение, и извършеното разсрочване губи своята сила като последица от неспазването на условията му. 

В тези случаи прекратяването на разсрочването се извършва с писмена резолюция на органа, издал решението за разсрочване, и дължимите суми от вземането следва да бъдат изпратени в Националната агенция за приходите за принудително изпълнение. 

За периода на разсрочване нарушителят дължи лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ за периода плюс 20 пункта, като за същия период спира да тече давността за събиране на вземанията по влязлото в сила наказателно постановление.

За решението за одобряване на разсрочването се уведомява подателят (нарушителят).