Платен годишен отпуск при договор за управление и контрол

ВЪПРОС: Изпълнителите по договори за управление и контрол имат ли право на платен годишен отпуск и на обезщетение при прекратяване на договорите, ако не са ползвали отпуска?

ОТГОВОР: Правоотношенията по договори за управление и контрол/за възлагане на управлението, не са трудови по смисъла на Кодекса на труда. 

Договорът за възлагане на управлението или контрола на търговско дружество не е трудов, а граждански по своя характер. Правата и задълженията на страните по този вид граждански договор не се уреждат съгласно разпоредбите на Кодекса на труда.

Правната регламентация на договора за възлагане управлението или контрола на търговско дружество се съдържа в гражданското законодателство - Търговския закон и Закона за задълженията и договорите. 

Тъй като при сключването на такива договори не се прилага трудовото законодателство, то лицата, на които се възлага управлението и контрола на търговски дружества, по време на изпълнение на задълженията по тези договори нямат право на платен годишен отпуск по смисъла на Кодекса на труда, нито за тях се изисква минимум 4-месечен трудов стаж при постъпване на работа за първи път за ползване на отпуск по чл. 155 от Кодекса на труда. 

Също така, лицата, на които се възлага управлението и контрола на търговски дружества, нямат право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск по смисъла на чл. 224 КТ.

В заключение, лице, което е изпълнител по договор за възлагане на управлението на търговско дружество, не е работник или служител по смисъла на Кодекса на труда, т. е. няма право и не би могло да ползва отпуск на основание чл. 155 КТ, или обезщетение по реда на чл. 224 КТ.

Отношенията между дружеството и неговия управител се уреждат с договор за възлагане на управлението по реда на Търговския закон, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците, или от едноличния собственик. 

Разбира се, свободното определяне на съдържанието на договора позволява то да се доближи максимално до режима на трудовите правоотношения.

Това означава, че при неговото сключване или впоследствие, по взаимно съгласие на страните, те могат да договорят в него и клауза, която да позволява на лицата да ползват платен или неплатен отпуск, както и съответно обезщетение за неползван отпуск.