Има ли право работодателят да прекрати ползването на платения ми отпуск

ВЪПРОС: „Има ли право работодателят да прекрати ползването на разрешения ми платен годишен отпуск, и какви са начините за прекъсване на този вид отпуск?“

ОТГОВОР: Съгласно чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ) размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. Разпоредбата на чл. 155, ал. 5 КТ предвижда, че някои категории работници и служители, в зависимост от особения характер на работата, имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен отпускът по ал. 4.

Размерът на платения отпуск по чл. 155 КТ (както на основния, така и на удължения) е годишен, като по отношение на определяне на конкретния размер, полагаем се на даден работник или служител, законът въвежда принципа на пропорционалност, спрямо времето, което му се признава за трудов стаж. В чл. 156 КТ е предвидено, че работникът или служителят има право на два вида допълнителен платен годишен отпуск:

• за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки - не по-малко от 5 работни дни;
• за работа при ненормиран работен ден - не по-малко от 5 работни дни.

Правото на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 1 КТ се ползва при спазване изискванията на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, издадена на основание чл. 156, ал. 2 КТ.

Видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск като допълнителна мярка за превенция на здравните рискове за работниците и служителите, са изчерпателно посочени в чл. 2 от цитираната наредба. 

Съгласно чл. 139а, ал. 1 КТ, за някои длъжности, поради особения характер на работата, работодателят, след консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ, може да установява ненормиран работен ден. 

Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време. 

Работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, а работата в почивни и празнични дни - с увеличено възнаграждение за извънреден труд.

 Ако работник или служител отговаря на посочените по-горе изисквания той има право както на удължен платен годишен отпуск, така и на допълнителен платен годишен отпуск, които отпуски се предоставят на различни правни основания.

Законът предвижда две възможности за прекъсване ползването на платения годишен отпуск:

1. На първо място, прекъсване ползването на платения годишен отпуск може да се извърши на основание на чл. 175, ал. 1 КТ - когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск. 

Съгласно чл. 175, ал. 1 КТ, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя.

Прекъсването се извършва по искане на работника или служителя и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя. 

В законът не е предвидена специална законова форма за това искане. В практиката това обикновено се прави с устно волеизявление за прекъсване ползването на платения годишен отпуск при представянето на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е разрешен вид отпуск, различен от платения.

Препоръчително е и в този случай процедурата да се оформи формално, чрез свободно подготвено от работника или служителя писмено изявление, което установява волята на страната отпускът да бъде прекъснат и отложен за по-късен момент.

Практиката работодателят едностранно да прекратява платен годишен отпуск, който вече е разрешил, е незаконосъобразна.

2. Извън случаите по чл. 175, ал. 1 КТ, платеният отпуск на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено - чл. 175, ал. 2 КТ. 

За целта работникът или служителят, или работодатлят, следва да връчи писмено волеизявление на другата страна за прекъсване на платения отпуск. Уведомената страна съответно следва да изрази писменото си съгласие отпускът да бъде прекъснат от съответната дата и ползван допълнително.

Извън посочените два случая работодателят няма право да прекъсва едностранно (например със заповед) ползването на платен годишен отпуск, при положение че вече го е разрешил за определения период от време, освен ако работникът или служителят не даде изричното си писмено съгласие за това. 

Същото важи в обратната ситуация - без писменото съгласие на работодателя, работникът не може едностранно да прекрати ползването на годишната си почивка.

Д-р Тодор КАПИТАНОВ, юрист