Член 226 от Кодекса на труда предвижда няколко различни хипотези, при наличието на които работникът или служителят може да ангажира отговорността на своя работодател за причинена вреда.
Под „работник или служител“ в случаите на чл. 226 може да се разбира и лице, което вече не се намира в трудово правоотношение с работодателя, но се нуждае от документ, свързан със съществувалото трудово правоотношение и бившият работодател или неговите длъжностни лица отказват да го издадат.
Работникът или служителят може да търси обезщетение от работодателя за неиздадени или несвоевременно издадени документи не само след като трудовото правоотношение е прекратено, но и по време на неговото действие - по писмено искане на работника или служителя работодателят е длъжен да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането (чл. 128а, ал. 1 КТ).
В приложното поле на чл. 226, ал. 1 КТ попадат различни видове документи, с които се удостоверяват обстоятелства, свързани с трудовото правоотношение (трудов стаж, размер на трудовото възнаграждение, заемана длъжност и др.), в зависимост от конкретния случай.
Такива са например:
- служебна бележка за доход;
- служебна бележка за наличието на трудово правоотношение;
- документи (УП-та) за осигурителен стаж и осигурителен доход за изчисляване или преизчисляване на пенсия;
- извлечения от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения;
- заповед за прекратяване на трудовото правоотношение;
- трудова книжка;
- характеристика или препоръка и други подобни документи.
Съгласно чл. 226 КТ, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за:
1. Вредите, причинени на работника или служителя поради неиздаване (бездействие) или несвоевременно (забавено) издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, или вписване на неверни данни в издадените документи (неточно изпълнение) - чл. 226, ал. 1 КТ.
Обезщетението обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените.
При имуществените вреди (претърпени загуби или пропуснати ползи) паричното обезщетяване се изразява в разликата в стойността на имуществото (реалната и тази, която би имало без увреждането), след като се компенсират вредите с ползите.
Те представляват правата на работника или служителя, които са засегнати в резултат от неиздаване/ несвоевременно издаване на необходими документи/ вписване на неверни данни в издадените от работодателя (от негови служители) документи и се изразяват в стойността, с която е намалено неговото имущество.
Претърпяната загуба е реално претърпяна имуществена вреда - увреждане на имуществото на работника, на неговото имотно състояние. Пропусната полза е това увеличение на имуществото на работника или служителя, което той реално е можел да получи, но не е успял поради поведението на работодателя или неговото длъжностно лице.
Работодателят отговаря за действително причинените вреди. Ако част от вредите се дължат изключително или съвместно и на друг фактор - поведение на работника, на други лица, действия на случайни събития и др. - обезщетението ще обхване само преките и непосредствени вреди, а в останалите случаи или няма да се дължи обезщетение, или то ще е намалено поради съпричиняване на вредите.
Неимуществените вреди могат да се изразяват в уронване на доброто име и др. подобни. За определянето на обезщетението следва да се установят засегнатите в причинна връзка от неиздаването/несвоевременното издаване/вписването на неверни данни права, и тяхната парична равностойност, с която е намалено имуществото на работника или служителя.
2. Вредите, които работникът или служителят е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено - чл. 226, ал. 2 КТ.
Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.
Трудовата книжка е основният удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, и има важно значение за редица негови трудови права. Тя се съхранява от работника или служителя, който е длъжен да я представя на работодателя при поискване, както и за вписване на нови обстоятелства в нея.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2019 г., ОСГК, задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й.
Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно.
За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл. 226, ал. 2 и ал. 3, изр. 2 КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя.
Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.
Работодателят или съответните длъжностни лица нямат право да задържат трудовата книжка като залог за неизплатени задължения от работниците или служителите към предприятието.
В практиката е въведен т. нар. „обходен лист“, с който работникът или служителят „обикаля“ предприятието и събира подписи от различни длъжностни лица с цел да удостовери, че няма задължения към предприятието. Когато обходният лист не е подписан от някое от тези длъжностни лица или се забави по друга причина, работникът или служителят не получава трудовата си книжка.
Важно е да се отбележи, че подобен тип практики са незаконни. Работодателят не може да оправдава задържането на трудовата книжка, като се позовава на неизпълнени насрещни задължения на работника или служителя - например невърнати инструменти, книги, неотчетени материали, неизплатени обезщетения, неизлизаща ревизия, ако работникът или служителят е материалноотговорно лице и др. подобни.
Той трябва да търси друг законен начин, заместващ неизпълнението на съответната престация от лицето - чрез писмени покани с обратна разписка и при отказ за доброволно изпълнение - по съдебен ред.
Съгласно Решение № 335 от 07.07.2003 г. на ВКС по гр. д. № 3118/2001 г., III г. о., вредите от незаконно задържане на трудовата книжка са презумирани от самия законодател и са нормативно определени. Те са само имуществени и не е необходимо доказването им от работника или служителя, освен ако възникне спор по този въпрос.
Според Решение № 519 от 09.01.2012 г. по гр. д. № 1741/2010 г. на ВКС, IV г. о., ГК, непредаването на трудовата книжка на работника от страна на работодателя препятства работника да постъпи на работа при друг работодател, съответно да реализира трудов доход, поради което законът презумира настъпилите от незаконното задържане вреди.
Обезщетенията при всичките хипотези на чл. 226 КТ са освободени от данък. Върху тях не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
Работникът или служителят може да претендира изплащането на обезщетение по чл. 226 КТ пред съда. Исковете по чл. 226, ал. 1 КТ са осъдителни. С тях се защитават правата на работника или служителя:
- да получи от работодателя документите, удостоверяващи обстоятелства, свързани с трудовото правоотношение, както и тези обстоятелства да бъдат отразени вярно;
- да получи обезщетение за причинените от работодателя или негово длъжностно лице вреди, когато трудовата му книжка е незаконно задържана след прекратяване на трудовия договор.
Според чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ давностният срок е тригодишен.
Административнонаказателна и дисциплинарна отговорност
Работодателят и виновните длъжностни лица носят и административнонаказателна отговорност за нарушаване на повелителните норми на трудовото законодателство, които им вменяват задължението да издават своевременно документи, произтичащи и свързани с трудовото правоотношение.
Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. (чл. 414, ал. 1 КТ).
Длъжностните лица носят и дисциплинарна отговорност за виновно нарушение, което се изразява в неизпълнение на тяхно служебно задължение по трудовото правоотношение по реда на чл. 186 и сл. от КТ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар