Граждански договор в строителството

Белезите на трудовото правоотношение са: работно място, работно време и договорено възнаграждение за престиран труд.

Решение № 2440/13.11.2009 г. Година 2009, ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „ БОРД „ ООД- Варна, представлявано от Е.З.П.- ЕГН **********, против НП № 03 –0300994/ 20.05.2009 г. на И.И.- Директор, на Дирекция “Областна инспекция по труда”- Варна, с което на „ БОРД „ ООД- Варна, за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и чл.61ал.1 от КТ, на основание чл. 416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от КТ е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 15000 лева

С жалбата си въззивникът моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, като паралелно с това се оспорва и описаната фактическа обстановка.

В горния смисъл се излагат аргументи, че неправилно е било преценено от административнонаказващия орган, че работодателят е извършил нарушение на чл.62, ал.1, вр.чл.1, ал.2, вр.чл.61, ал.1 от КТ, като е допуснал до работа на строителния обект лице, предоставящо работна сила като общ работник при определено място, време и договорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните, като се твърди, че с това лице е имало сключен граждански договор, в следствие на който между страните не е възникнало трудово правоотношение.

Оспорват се твърденията и обясненията на лицето Б., дадени по време на проверката пред служителите на Д „ИТ”, като се сочи, че действителният характер на взаимоотношенията му с дружеството същият е отразил в писмена декларация, изготвена след проверката.

Изразява се становище, че Б. е външно за дружеството лице, като се твърди, че на служител на ИТ е представена книга за инструктаж на външни лица, но представените писмени доказателства не са били взети предвид при съставянето на АУАН, а и в последствие при издаването на НП.

В този смисъл въззивникът счита, че АНО не е изяснил напълно фактическата обстановка около случая, не е обсъдил договора за изработка и произтичащите от него правоотношения между дружеството и С.Б., което е довело до неправилен извод за извършено административно нарушение.

Твърди се, че в сключеният граждански договор липсват уговорки за работно място, работно време, за трудова дисциплина и за йерархическа зависимост между страните, поради което същият не би могъл да бъде определен като трудов.

Сочи се, че дължимата престация от страна на изпълнителя по договора не се състои в простото отдаване на физическа сила и умения в продължителен период от време за извършване на трудова дейност, а в почистване на строителни отпадъци за кратък срок, съответно в договора липсват разпоредби, сочещи многократност и повторяемост на задълженията на изпълнителя.

Визира се задължение за еднократно плащане по смисъла на сключеният граждански договор, обвързано с приемането на изработеното. 

Въззивникът счита, че липсата на трудово правоотношение се подкрепя и от действията на контролния орган, който не е обявил съществуването на такова, като освен това изразява становище, че използването на граждански договор е позволено, в случаите, когато по същество не се предоставя работна сила и се цели единствено постигането на конкретен резултат. Предвид горното се твърди, че не е налице административно нарушение.

Твърди се, че лицето Б. не е имал фиксирано работно време, следвало е да извърши договорена услуга в удобно за него време, без да му бъдат предоставяни помощни средства за осъществяването й, като единственото задължение за работодателя е заплащането на извършената услуга.

Изразява се становище, че липсата на работно място, работно време и трудово възнаграждение възпрепятства сключването на трудов договор, поради което наложеното наказание се явява неправилно и незаконосъобразно и се иска отмяна на НП.

В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от Ю.к С., който оспорва жалбата и аргументира съставомерност на деянието.Процесуалният представител на въззиваемата страна сочи, че по безспорен и категоричен начин е установено по делото, че лицето, посочено в НП, е полагало труд за фирма „Б.” ООД и визира императивни норми на КТ, съобразно които предоставянето на работна сила следва да се оформи като трудово правоотношение и следва да бъде сключен трудов договор в писмена форма.

В този смисъл, процесуалният представител на въззиваемата страна моли за потвърждаване на НП, като бъдат преценени и изложените в съпроводителното писмо аргументи за съставомерност на нарушението.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 05.05.2009г., комисия от служители на Д„ИТ”, в която участвали и св. К. , св.К. и св.П., извършила проверка по спазване на трудовото законодателство от фирма „Борд”-ООД-Варна, като обект на проверката бил строителен обект с адрес: гр.Варна, кк”Чайка” УПИ ХХІІІ-621,кв.14. 

При пристигането си в обекта, горепосочените свидетели установили група лица, които работили на външно скеле, полагайки изолация, като при влизането в обекта се установило, че друга група лица полагат труд вътре в самия обект, подготвяйки гипсови разтвори. 

Всички лица, за които свидетелите установили, че полагат труд в момента на проверката, били поканени в общо помещение и след като свидетелите и техните колеги се легитимирали, всяко едно лице било поканено да посочи личните си данни- име и ЕГН, както и да посочи други данни, касаещи присъствието им в обекта- работно време, длъжност, дата на наемане, трудово възнаграждение, както и дали имат сключен договор с работодателя, за който по безспорен начин било установено, че е „Борд” ООД-Варна. Горните данни, посочени лично от лицата, св.П. и св.К. отразявали в два КП.

По време на проверката се установило, че в обекта, сред събраните в общото помещение работници, се намира и С.В.Б., който не разполагал с документ за самоличност, но посочил датата си на раждане-05.12.90г. 

Имената на Б./ при допускане на техническа грешка при изписване първата буква от фамилията му/ и датата му на раждане били отразени от св.П. в съставения от нея КП. В отговор на зададените от св.П. въпроси, Б. лично посочил, че изпълнява длъжността общ работник, нает е от пет дни, с работно време от 7,30ч. до 16,30ч. , че има определено трудово възнаграждение, но няма сключен трудов договор. 

Горните отговори на свидетеля били отразени от св.П. в КП, приложен към доказателствата по преписката, който бил подписан от Б. в графата срещу неговото име.В резултат на горните отговори, на св.Б. била предоставена за попълване бланка-Сведение, на основание чл.402ал.1т.3 от КТ, в която работникът, собственоръчно попълнил съответните данни, отново посочвайки че работи във фирма „Борд”, без трудов договор, от пет дни, като общ работник, с работно време 8 часа- съответно от 7,30ч. до 16,30ч., при пет дневна работна седмица с два почивни дни, като до момента на проверката не е получил трудово възнаграждение и не му е осигурено работно облекло.

На проверката присъствал техническият ръководител, на когото била връчена призовка за работодателя да представи в Инспекцията по труда необходимата за проверката документация.

Тъй като и в хода на извършената в последствие документална проверка, от страна на работодателя, за св.Б. не бил предоставен трудов договор, като се сочило, че с това лице е имало сключен граждански договор, на 11.05.2009г. св.К. съставил АУАН № 0300300994 срещу „Борд” ООД-Варна, представлявано от управителя Е.З.П., за нарушение на чл.62ал.1 от КТ във връзка с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, тъй като до работното място, като общ работник, е било допуснато лицето С.В. Б. с ЕГН ********** с ЕГН **********, при определено работно време и с определено трудово възнаграждение, без да му е предоставен трудов договор в писмена форма.

АУАН бил връчен на управляващият дружеството П., който го подписал без възражения.Такива, съобразно материалите по преписката, не постъпили и в законоустановения срок, поради което на 20.05.2009г. било издадено НП №03- 0300994 от директора на Д”ИТ” и същото е предмет на настоящата въззивна проверка.

Към жалбата срещу НП, е приложен и приет от съда, граждански договор, сключен на 04.05.2009г., между „Борд” ООД-Варна в качеството на възложител и С.В. Б. с ЕГН ********** с ЕГН **********, в качеството на изпълнител, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши основно почистване от строителни отпадъци на втори, трети и четвърти етаж на обект кк”Чайка” УПИ ХХІІІ-621,кв.14, в гр.Варна, като възложителят се е задължил да заплати в брой на изпълнителя еднократна сума от 180лв. след приемане на извършената работа, а изпълнителят се е задължил да изпълни съответната работа в срок до 06.05.2009г..В договорът са регламентирани правото на достъп до обекта, както и задължението за спазване на здравословни и безопасни условия на труд.

Към жалбата са приложени и приети от съда копия от книги за начален инструктаж, като в една от книгите е описан С.В. Б. като външен за обекта и е отразено, че му е направен начален инструктаж на 05.05.2009г.

Приложени са към жалбата и са приети от съда Констативен протокол от 06.05.2009г., разписка за платена сума от 166,50лв., Декларация от Б., сметка за изплатени суми, заповед за достъп на работници и служители до обекта , заповед за достъп до обект „Кабакум” на три лица, сред които и Б.,,Уведомително писмо за необходимост от достъп до обекта на три лица във връзка с граждански договори, сред които и Б..

До разпит по искане на процесуалния представител на въззивника, в с.з. бе допуснат С.В. Б., който заяви, че е имал сключен граждански договор с фирма „Б.” ООД и е следвало да почисти от строителни отпадъци три етажа за три дни, в удобно за него време, но не можа да обясни какво значи граждански договор и сключване на договор. 

По отношение на попълненото от него сведение свидетелят заяви, че е попълнил бланката чрез „доверие на държавни лица”, без да я прочете и че му е било „казвано” от служителка какво да попълни в бланката.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно – материалите по АНП , показанията на св.К., св.К. и св.П., частично от показанията на св.Б., дадени в с.з., граждански договор и от останалите приети по делото писмени доказателства, кредитирани от съда.

На първо място, съдът счита за установен факта, че между „Борд” ООД-Варна и лицето С.В. Б., е имало сключен граждански договор от 04.05.2009г., тъй като такъв договор е представен по делото, св.К. също не отрича да е имало твърдения за наличието му, а и липсват безспорни доказателства, които да обосновават извод, че е бил подписан след проверката, още повече, се представят и редица други писмени доказателства/ писма, заповеди/, които по-скоро водят до извод за съществуването му.

Въпреки горното, безспорно е налице практика работодателите да се стремят да избегнат сключването на трудов договор, чрез сключването на граждански договор, като се използва свободата на страните да определят съдържанието на договорите, с които се обвързват, стига да не е налице противоречие с повелителните норми на закона и добрите нрави. 

Въз основа на събраните доказателства, обаче, съдът намира за установено, че Б. е престирал труд в горепосочения строителен обект, в полза на „ Борд” ООД-Варна/, заявил е по време на проверката и това е отразено в констативния протокол, че работи като общ работник, от пет дни, с работно време от 8 часа, с договорено възнаграждение и без сключен трудов договор.

Тези обстоятелства не са били отразени единствено в съставеният КП, а и в сведение, попълнено лично от св.Б., в което същият е визирал и почивните си дни- събота и неделя, като предвид твърденията, че работи само от пет дни е логично и достоверно отразяването в сведението, че не е получавал възнаграждение до момента и това не води до извод, че свидетелят не е престирал труд.

В конкретния случай съдът намира, че са налице белезите на трудовото правоотношение – работно място, работно време и договорено възнаграждение за престиран труд,

още повече, както самият свидетел е посочил по време на проверката, същият е работил като общ работник и никъде и пред никого не е посочил, че е следвало единствено да изчисти строителните отпадъци от три площадки.

Съгласно показанията на разпитаните в с.з. свидетели, участвали в проверката, част от работниците са работили на скеле, други са подготвяли гипсови разтвори, като липсват каквито и да било доказателства да са се изнасяли строителни отпадъци, а на всички е известен фактът, какъв е обемът на строителните отпадъци от три етажа на строяща се сграда.

Предвид събраните по делото доказателства, поведението на св.Б. в съдебно заседание, както и предвид обстоятелството, че същият чистосърдечно заяви, че не е запознат със значението на изразите „Граждански договор”, и „сключване на договор”, съдът счита счита, че се касае за трудови правоотношения, а и от приложеният по делото граждански договор е видно, че същият не регламентира еднократно изпълнение, а визира многократно изпълнение на трудовите операции.

Представеният граждански договор от жалбоподателя е частен документ, съставен от него и е доказателство, че съдържащите се в него изявления са направени от него, но не и доказателство, установяващо отразените в същия обстоятелства, които се опровергават от събраните в с.з. гласни доказателства и писмените в АНП, съгласно които отношенията между св.Б. и работодателя са били уговорени като трудови и носят всички белези именно на ТПО.

В тази връзка следва да се отбележи и несъответствието между отразеното в КП изготвен от св.П. обстоятелство, както и в сведението попълнено от св.Б. в момента на проверката, че работи от пет дни на обекта, твърденията му в с.з., че работи от два дни, датата на сключване на гр.договор- 04.05.2009г., извършеният начален инструктаж едва на 05.05.2009г.- в деня на проверката, като всички тези несъответствия водят до извод, че реалните отношенията между „Борд” ООД-Варна и св.Б. не съответстват на отразените такива в гражданският договор.

Твърденията на св.Б. в с.з., че е попълнил съответните данни под „диктовка” на служител от инспекцията не се покрепят от никакви други доказателства, напротив, оборват се от показанията на тримата служители на инспекцията по труда, участвали в проверката, от които е видно,че Б. лично е съобщил тези данни и сам си е попълнил сведението.Показанията в с.з. са дадени от св.Б. значителен период след извършване на проверката, което е още един аргумент съдът да приеме, че казаното от него в момента на проверката, съответства на реалната му договорка с работодателя.

Вярно е, че по делото са приети констативен протокол от 06.05.2009г. за извършване на работа и доказателства за извършено конкретно плащане, но тези документи са оформени след проверката и не водят до извод за друга фактическа обстановка и за други реални взаимоотношения към датата на проверката, като се поставя под съмнение въпроса, щяха ли същите да съществуват, ако проверка не бе извършена.

В жалбата се сочи, че на актосъставителя са били предоставени редица документи, опровергаващи наличието на нарушение, които не са били взети предвид от актосъставителя, като в тази връзка буди недоумение фактът, че въззивникът е подписал АУАН без каквито и да било възражения, такива не е депозирал и в законоустановения срок.

Предвид гореизложеното съдът намира, че приетият в с.з. граждански договор не отговаря на реалните отношения между страните, 

които по естеството си изискват оформянето им като трудоводоговорни съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ, тъй като са свързани с предоставянето на работна сила, а не се дължи „изработка на нещо”, по см. на чл.258 от ЗЗД.

Видно от гласните доказателства по делото и от писмените доказателства, приложени в преписката, кредитирани от съда, св.Б. в нито един момент в хода на проверката не е заявил, че дължи” изработване на нещо”, а сам е посочил че изпълнява длъжността „общ работник”, без да конкретизира и някакъв краен резултат, посочил е конкретни белези, характеризиращи отношенията му с работодателя като трудови, поради което съдът напълно споделя становището в тази насока, изразено в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена. 

Съдът споделя и становището в жалбата, че в конкретният случай работодателят по-скоро би следвало да сключи временен трудов договор, каквато възможност е визирана от КТ.

Съгласно съдебната практика, обявяването на ТПО е правна възможност на контролния орган, съществуваща независимо от института на ангажиране на административно наказателната отговорност, поради което фактът, че това не е сторено, не води по никакъв начин до извода за липса на административно нарушение. 

Нормата на чл.405 а ал.1 от КТ е диспозитивна и е въпрос на суверенната преценка на административния орган, който не е задължен при констатиране на нарушение на трудовото законодателство да издава постановление за обявяване на ТПО.

По делото в нито един момент не е оспорено обстоятелството, че работодател се явява „Борд” ООД-Варна, поради което, предвид всичко гореизложено, съдът намира, че правилно АНО е приел, че работодателят е нарушил разпоредбите на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 и чл.61ал.1 от КТ, тъй като при наличие на правоотношение, свързано с предоставяне на работна сила, е допуснал до работа св.Б., без да е сключен трудов договор в писмена форма.

В конкретният случай, приемайки, че нарушението е извършено от работодателя, който е ЮЛ, то правилно е ангажира имуществената отговорност на дружеството/предвид изрично предвидената хипотеза в изменението на чл.414 от КТ, да бъде налагана имуществена санкция, законодателят ясно е разграничил ЮЛ и ФЛ в качеството им на работодател/ на основание чл.414ал.3 от КТ, като наложеното административно наказание „Имуществена санкция” от 15000лв. е в абсолютен размер и съдът е лишен от възможност да го ревизира.